При специализарана полицейска операция за противодействие на престъпления с наркотични вещества в Стара Загора са арестувани петима младежи на възраст между 22 и 27 години за притежание на наркотици. Униформените са спрели на на кръстовището на ул. "Княз Ал. Батенберг" и ул. &"Св. Княз Борис I" в областния град лек автомобил "Ауди", управляван от 24-годишен мъж от село Медникарово, общ. Гълъбово. Във возилото са пътували и четирима пътници. По време на извършените на място процесуално-следствени действия в близост до автомобила и в от лицата са намерени наркотични вещества – метамфетамин, 0,41 гр. и марихуана, 1,16 гр.
ПРЕВАНТИВНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО ЗАВИСИМОСТИ - СТАРА ЗАГОРА
Тази седмица в „Неделята на NOVA" ви разказваме една история на вчерашни момчета и днешни мъже, които са минали през ада на наркотичната зависимост. Те са наркозависими, които успешно са се справили или в момента правят опити да преодолеят своята слабост. По данни на Националния център по наркомании повече от половин милион са българите, които са пробвали наркотично вещество.
„Метамфетамините са обсебващи, чукат на вратата, проникват в ума ти“, казва Джонатан Кларк, бивш употребяващ.
„Взимат нещо от човека вътре, от вътрешното ти Аз и омагьосват целия ти начин на мислене.“
„Ще идват в сънищата ти, ще идват в мислите ти и ще те изтезават години наред.“
Живеем в пазарни времена. Търсим и предлагаме. Разглеждаме себе си и другите като продукт. Стремим се да изградим образ, който е приемлив и толериран от обществото. Колкото по-съвършени сме, толкова по-конвертируеми. Дори съвършенство има свои стереотипи. А тези стереотипи се изменят и така ние се завъртаме в един вечен порочен кръг на преследване на измамното щастие, наречено „съвършенство“.
А какво е да не си съвършен? Това е да признаеш, че имаш своите несъвършенства, слабости. Да не влизаш в сравнения и конкуренция с другите. Да живееш живота си със своето темпо, с личните си избори, без укори, очаквания, контрол. Да не си съвършен означава смелост да приемеш и изразяваш своята автентичност. Означава свобода.
Имах привилегията да съм домакин на група за подкрепа за най-удивителните, силни и издръжливи семейства, които някога съм срещала. В атмосфера, в която царят уязвимост, сълзи и смях, обсъждаме какво работи и какво би могло да е по-добре. Макар при индивидуалните ситуации да преобладава тревогата на родителите за проблемната употреба на вещества от децата им, които имат значителни съпътстващи проблеми, включително със закона и финансите, много участници имат деца „във възстановяване“. Слагам думата в кавички, защото всяко семейство вижда възстановяването по различен начин, както споделиха по време на последната ни среща.
Изглежда има типична прогресия, в която отначало семействата се мъчат да разберат как да накарат сина си или дъщеря си да се лекува. Веднъж щом лечението завърши, независимо дали е в затворена или отворена програма, надеждата е, че животът ще стане отново „нормален“. Възстановяването може да бъде синоним на въздържание, но не винаги. Ето как изглежда в момента възстановяването за тази група от семейства и техните деца.
Кардиолози дават ясно предупреждение за опасностите от електронните цигари, особено за младите хора, след като резултатите от ново изследване показват уврежданията, които устройствата причиняват на мозъка, сърцето, кръвоносните съдове и белите дробове.
Изследването, което е публикувано в European Heart Journal, идентифицира също някои от участващите механизми, за които досега е имало ограничена информация.
Професор Томас Мюнцел от Катедрата по кардиология в Университетския медицински център „Майнц“ в Майнц, Германия, който е ръководил изследването, казва, че е-цигарите са толкова опасни, както и пристрастяващи, че държавите трябва да помислят за тяхната забрана – действие, което страни като Индия, Бразилия, Сингапур, Мексико и Тайланд вече са предприели.
Депресията е сериозно психологическо заболяване, към което трябва да се отнасяме със сериозност и разбиране.
Защо се променя настроението ни? Защо без да го желаем изведнъж изпадаме в депресия? Разговор с Албена Дробачка и д-р Юри Кацаров.
Изгледайте цялото видео като натиснете върху линка: https://www.bnt.bg/bg/a/247142-kak-da-preborim-depresiyata?fbclid=IwAR1zgZZ8LgRY6Lo-qNDvxR_GSMLnYBgkKsfXVuzPkv47w70Q5p4GTtSaorE
Тази седмица имах удоволствието да гледам филма „Доза Щастие“ по книгата на Весела Тотева „Падение и спасение“. Това е филм с кауза в най-истинския смисъл на думата. Една лична и откровена история, която докосва и вълнува дълбоко.
На събитието една дама ми каза: „Знаеш ли, когато бях малка, баща ми избираше определени филми и ни караше да ги гледаме цялото семейство заедно, а след това отделяхме по два часа, за да ги обсъждаме. Тогава това ме ядосваше. Струваше ми се досадно и като загуба на време. Много по-късно разбрах какъв подарък ми е направил с това. Мисля, че филмите с важни послания не бива да се оставят просто така – да ги изгледаш и край. За тях трябва да се говори.“
Този разказ ме стопли. Вярвам, че няма по-ценен дар, който можеш да получиш от близките си, от пълноценно време заедно и възможността да се споделяш. От това да усещаш, че принадлежиш. Няма по-ценен дар от този да можеш да разкриваш мислите и чувствата си, без да бъдеш цензуриран и съден. Много силно свързах преживяванията си от тази история с преживяванията си по време на филма. Те са двете страни на една и съща монета.
Когато говорим за зависимост към и употреба на вещества, ние не можем да се фокусираме само върху наркотиците. В центъра винаги е човекът и неговите преживявания и нужди. Ние разглеждаме зависимостта като симптом. Като огромен червен флаг за нещо, което се случва с личността. Не можем да извадим човека от неговото обкръжение, от средата му – от семейството и роднините, от приятелите, от всички значими други. Ние не сме самотни същества на самотен остров. Или поне рядко сме самотни, защото сме сами. По тази причина, когато говорим за зависимост, винаги мислим за нея като съставена от три компонента – човекът, който употребява, средата, в която функционира, и веществата. Не можем да изключим нищо. Всичко е важно и има значение.
Филмът сам по себе си е една история за връзката ни с другите. Или за липсата на такава. Това е филм за копнежа по това да бъдеш важен за някого. Някой да те види и да вярва в теб. Това е филм за желанието да сме свързани и зова за помощ през бунта. Това е филм за пътя към щастието и смисъла. За пътя, по който се изгубваш.
Това е филм, който задава въпроси, а не дава отговори.
И ако успях да сдържа сълзите си, докато гледах, то на изповедта на екипа и актьорите се предадох. Адмирации за желанието, волята, посвещението и куража им да се впуснат в тази нелека задача. Да даваш гласност на теми като употребата на наркотици и зависимостта никога не е лека задача. Да отстояваш важността на подобни теми – още повече.
Не можем да продължаваме да затваряме очите си пред темата за употребата на наркотици и зависимостта. Не можем да продължаваме да се правим, че това не ни засяга. Че това е нечия чужда история и нечия чужда отговорност. Зависимостта е болест, която засяга много семейства в България. Тя не е проблем само на индивида. Тя е проблем на общността, на обществото. Филмът „Доза Щастие“ е по лична история, но в същината си тази лична история не е частен случай.
Габор Мате казва: „Наркотиците – като хероин, морфин, кодеин, а също и алкохолът – всички те са болкоуспокояващи. По един или друг начин всички те облекчават болката. Ето затова, когато се опитваме да разберем пристрастяването, истинският въпрос не е защо си зависим, а защо те боли.“
Когато гледате личната история на Весела, ви насърчавам да не бързате да скачате към заключения и присъди. Насърчавам ви да си дадете шанс и да се опитате да влезете в обувките на другия, задавайки си въпроса: „Какво може да накара този човек да действа по този начин точно в тази ситуация?“ Или както Габор Мате пита: „Защо този човек го боли?“
По материали на Марина Попова – психолог и консултант на НИЛНАХ
Родители на зависими към наркотиците сигнализираха за проблем при настаняването в единственото държавно здравно заведение в Югоизточна България, което е предназначено за лекуване на зависими – Центъра за психично здраве в Бургас.
Те разказват, че се налага да прибягват до прокуратурата, за да може с полиция децата им да бъдат намерени на улицата и да бъдат закарани до Центъра за психично здраве. Там обаче, им се дава избор дали да се лекуват доброволно или не. Ако изберат първия вариант, от лечебното заведение ги пускат на свободен режим и ако си взимат редовно лекарствата, могат да скитат из града. Това обаче ги излага на риск да продължат да приемат стимуланти, заедно с медикаментите. А последиците от това може да бъдат фатални.
Засилване на позитивното: мощен инструмент за промяна на поведението на вашето дете
Засилването на позитивното е мотивиращ фактор през целия ни живот – от прохождащото дете, което се чувства насърчено от радостните възклицания на родителите си, за да направи първите си стъпки до възрастния, който получава бонус или дребен подарък за добре свършена работа. За всички ни е по-вероятно да повторим едно поведение, когато то ни кара да се чувстваме добре.
