Правила за удължаване на ремисията и предотвратяване на рецидив
1. Пазете се от ПЪРВАТА чаша.
2. Избягвайте местата, където сте пили и хората в тях.
3. Не съхранявайте алкохолни напитки вкъщи (имате шанс да размислите, докато си набавите).
4. Посещавайте редовно специалистите, които сте избрали.
Има увеличение на престъпленията, извършени от малолетни и непълнолетни, отчете пред медиите зам.-министър Стефан Балабанов след годишния анализ на ГД "Национална полиция". Той призова всички останали институции, длъжни да се борят с тези противообществени прояви, да се включат по-активно в общата им работа с МВР.
Бъдещите майки, които пушат марихуана, поставят децата си под угрозата от психоза по-късно през живота им, сочат резултатите от изследване, цитирани от ЮПИ и БТА.
Ново изследване, публикувано в списание „Депресия и тревожност“, сочи, че за разлика от другите тревожни разстройства, социално тревожното разстройство може да има директен ефект върху алкохолната зависимост.
Задържаха мъж да шофира с положителна проба за употреба на метамфетамин, съобщават от Районно управление – Казанлък.
На 25 март, пътна полиция е спряла лек автомобил "Фолксваген Поло", управляван от 20-годишен мъж от село Паничерево, община Гурково за проверка.
Може вече да сте успели да се справите с феномена “засрамване на тялото”. Но ако сте отдадени на това да си създадете по-здравословна представа за собственото си тяло, ще трябва да се преборите с негативните неща, които казвате за това тяло. Понякога този негативизъм може да се прояви, когато разговаряте с други хора. Друг път обаче той е налице и когато водите разговори със самите себе си наум. Психолозите наричат тези невербализирани разговори, които човек сам води със себе си „негативен разговор за себе си“.
Петъчното обсъждане на нови случаи в Национална клиника за лечение на хазартна зависимост на Националната здравна служба на Великобритания (NHS) предлага ясна картина защо тази зависимост е такава катастрофа за болните и техните семейства.
Катерина Павурджиева е родена в София, но преди пет години решава да стане търновка. Завършила е психология в СУ “Климент Охридски”, след което има много специализации у нас и в чужбина. Дипломиран психотерапевт и йога-инструктор, в работата си се стреми да намери пресечната точка между мъдростта на Изтока и модерните подходи на Запада. Член е на Дружеството на психолозите и Българско общество по аналитична психология “К. Г. Юнг”. Близо пет години работи в клиника за лечение на хранителни разстройства в Лугано, Швейцария. Автор е на книгата “Жените, сексът и анорексията”.
Д-р Пламен Димитров е председател на УС на Дружеството на психолозите в България от 2001 г. Практикуващ психолог с почти 30-годишен професионален опит. Работи в областта на екзистенциалния анализ, груповата динамика, организационното развитие и социалната промяна. Интересува се от механизмите, по които хората формират симптомите, каращи ги да страдат. Още през 80-те г. на XX век започва да се занимава със защитните механизми, чрез които успешно се самозаблуждаваме. Един от тях е позитивното мислене, което през последните години се превърна в цялостна концепция и стратегия за живот.
- Д-р Димитров, с приключването на истерията около края на света започна да набира скорост идеята за новата епоха, за новото начало, свързано с позитивно мислене и духовно прераждане. Хубаво ли е това и какво всъщност означава?
- Движението на новата епоха, което слага акцент само върху позитивното мислене, всъщност травмира сериозно хората и ги експлоатира. Приспива способността им за задълбочен и цялостен анализ на нещата, за връзка с действителността. Това е цяла нова религия, проповядвана от амбициозни гурута. С претенцията, че се базира върху наблюдения, тя избирателно използва и научни изследвания, и религиозни вярвания и манипулира хората. Това е цял индустриален комплекс, бизнес за милиарди в световен мащаб, който се развива с подкрепата на политически, финансови и други кръгове, които имат интерес от примитивизация и инфантилизация на населението.
Златко Теохаров e психотерапевт – психодраматерапевт и психоаналитик във формиране от Института по групова психоанализа в Бон, Германия. Преподавател е във Висшето училище за приложни науки (Дармщат, Германия) и в Нов български университет. Има психотерапевтична индивидуална и групова практика, обучаващ психотерапевт е към Фондация „Психотерапия 2000″ и супервайзор на центрове за социална работа.
В началото ми позволете личното наблюдение – все повече хора в млада и средна възраст открито започнаха да търсят помощ и да посещават психологически консултации и сеанси. Ще бъдем ли прави, ако кажем, че някои табута в обществото ни започват да се разбиват и „не е срамно“ да се търси помощ, че не е слабост? Какво се случва напоследък? Вие например имате много работа, зает сте непрекъснато…
- Без съмнение е налице тенденцията, за която вие говорите – откритото търсене на психологически консултации и психотерапия. Тя показва, че се случва една „тиха революция“, съпроводена със страх и амбивалентност, именно защото руши стари табута (търсенето на помощ е проява на слабост) и води до нови представи за психотерапията и за психичната зрялост. Психотерапията не е само място за „болни“, а пространство за себеизследване и себеразбиране (и на нашите чужди, трудни, странни и болни части). Психичната зрялост не е константна величина, а цялост, която подлежи на кризи, несправяния и провокации под настиска на вътрешни или външни фактори.
Подобен процес на засилен интерес към психотерапията се наблюдава в много от страните, доскоро живели в тоталитарни режими. Това води до извода за антагонизма психотерапия – тоталитарно мислене. Тоталитарното мислене пренебрегва и изкривява „тук и сега“ в името на някакъв идеал, а психотерапията освобождава и реабилитира „тук и сега“ – това, което е, а не това, което трябва да бъде.
