
„Алкохолът“
Цели лета живях сама с алкохола в Нофл. В събота и неделя идваха хора. През седмицата бях сама в голямата къща и точно там алкохолът придоби целия си смисъл. Алкохолът кара самотата да отеква и накрая започваш да я предпочиташ пред всичко друго. Да пиеш не значи непременно, че искаш да умреш, не. Но не можеш да пиеш, без да мислиш, че се убиваш. Да живееш с алкохола е все едно да живееш със смъртта до себе си. Това, което ти пречи да се убиеш, когато си луд по алкохолното опиянение, е мисълта, че като умреш, няма да можеш да пиеш. Започнах да пия по празниците, на политически събрания, отначало вино, после уиски. А после, на четирийсет и една, срещнах човек, който наистина обичаше алкохола, който пиеше всеки ден, но умерено. Много бързо го задминах. Това продължи десет години. До цирозата, докато започнах да повръщам кръв.
