Стана традиция всяка година по това време, в навечерието на най-българския празник - 24 май,  славното ни семейство, обединяващо нас, работещите в ПИЦ по зависимости, и прекрасните ни доброволци от Младежки доброволчески клуб „Дарители на надежда“, да празнува, да се радва и тайно да тъгува.

На 22 май 2017 г. за пореден път изпратихме доброволците абитуриенти – този път от нас отлитат няколко способни, талантливи и неповторими, вече пораснали наши деца. Защо деца ли? Защото те за нас винаги ще останат такива – пълни с живот, енергия, страст, с онова неугасващо пламъче в очите, което разпалва огромен огън от емоции. Те оставиха следа в нашите сърца и имат мястото си в сърцата на всички, които остават в доброволческия клуб, за да поддържат огъня на ентусиазма и желанието да бъдеш полезен с нови знания, умения и опит.

А може ли празник без торта и подаръци?! Всеки от четиримата ни абитуриенти получи прекрасна книга с послания от всеки член на клуба и от нас, трите работещи в ПИЦ по зависимости, които се грижим за тяхното развитие и израстване като осъзнати млади хора.   

Продължихме и традицията рождениците от Младежки доброволчески клуб „Дарители на надежда“  да се чувстват специални не само веднъж в годината. Така стана и този път - чествахме всички доброволци, които са родени до м. май. Наред с абитуриентите и те получиха своя подарък - книга с пожелания. Специалната и вкусна торта, отрупаната със сладки и солени вкусотии маса направиха изпращането още по-приятно.  Естествено, че наред с топлите прегръдки и целувки нямаше как да няма и сълзи…, мнооого сълзи. Но такива са нашите деца – и се учат умопомрачително, и се смеят заразително, и плачат съкрушително – понякога!

Обаче животът продължава! На абитуриентите ни славни всички дружно пожелахме вятър в косите, мечти, които да гонят докрай, нови добротворства – с вяра, надежда и любов в добрите си сърца!

И да знаят, че тънка червена нишка от туптящите им сърца ще ги води обратно до винаги отворените за тях врати на ПИЦ по зависимости! Ние ще чакаме добрите новини за тях - с надеждата, че сме оставили частичка от себе си в техните души!

Сполай ви и на добър път!