„За тебе искам да събера светлината от изгрева и привела към тебе глава, да я положа в краката ти!” Така започва стихосбирката ми „Искам да кажа“. Ако попитаме хората покрай нас какво е да се влюбиш, знаете ли какво ще се случи? Ще ви кажа - ще получим ураган от най–различни и леко скучни определения за влюбването и оттам за любовта. Но кой всъщност има нужда да говори за нея? Ами този, който сега пристъпва към нея, този, който отдавна е в неин плен, и разбира се този, който не я е срещал все още. Честно казано ВСИЧКИ.
Познато ми е, ах, колко ми е познато трептенето на пеперуди в корема, когато си мислиш, че или ти се ходи до тоалетната, или се разболяваш,започваш да трепериш, да се изпотяваш, почервеняваш при срещата с него или нея. Това става толкова спонтанно, неочаквано и никой не ни подготвя, няма учебник по влюбване, няма рецепта за хапчета, от които да ни мине. Какво ни остава, когато ни се случи - ами да се отдадем изцяло на случващото се. Как ли? Винаги е трудно да прецениш как да се държиш, какво да кажеш, дали е правилно да се целунем на първа среща, ще се обади ли, аз ли да се обадя, какво ще кажат приятелите и така нататък... Объркващи въпроси жужат из главите ни.
Всъщност всичко е много простичко и ние сме тези, които усложняват нещата излишно понякога. Да се отдадем - лесно звучи, нали? Усещайки че получаваме от изброените по-горе симптоми, най-добре е да не се паникьосваме, да запазим самообладание и да проверим, всъщност това само моментно отношение ли е към човека, който е предизвикал всичко това, или продължава и продължава? След това е добре да сме наясно с отношението на другия човек към нас, той изпитва ли същото или не? Проверяваме, като наблюдаваме различни негови реакции спрямо нас, които определено трябва да се различават от тези към всички останали. Това е първата крачка, втората е да бъдем себе си, да не се променяме, за да се харесаме още повече, тъй като не забравяйте, че този човек ви е харесал такива, каквито сте. Изкуствените промени никога не са добри - не за друго, а защото те не са част от вас и бързо ще забравите да ги поддържате, и тогава ще разочаровате отсрещната страна. Трета крачка - бъдете искрени, не си измисляйте неща, които са много далеч от вас, поради същите причини, които споменах по-горе. Не раздухвайте случващото се между вас с лека ръка, тъй като може да обидите човека до себе си, първо го попитайте дали е съгласен да разкажете за вашите отношения. Така се зараждат най-лесно интригите (от казал-рекъл), така че помислете и по този въпрос. Следващата крачка е да казвате това, което искате и чувствате без заобикалки, тъй като никой не е надарен гадател и няма как да разбере това, което искате да му кажете всъщност, макар много от вас да смятат, че другият е длъжен да се сети. Представете си следната ситуация: едно момиче, което е влюбено в едно момче и вече имат връзка, иска за рождения й ден да отидат примерно на сладкарница. Момичето казва на момчето: „Хайде за пети ноември да бъдем заедно и да хапнем нещо сладко!”. Какво се случва на пети ноември? Момчето взема един буркан с мед и предлага на момичето да си хапнат на скамейката пред тях. Смешно, нали! Ами дано не изпадате в такива нелепи ситуации, а за да ги избегнете, просто казвайте това, което искате и чувствате навреме.
И така, влюбването е най-красивата магия, която пожелавам на всеки! Дори и като ви омагьосат, дано да останете верни на себе си - така ще бъдете с една щипка по-щастливи.
Искрено ваша Радост Овагимян, психолог
