Звучи ли ти cool да живееш ден за ден? Докато в един прекрасен момент не почукаш на вратата на Дявола и не го помолиш да те пусне в Ада, с всичките му почести и салтанати на заслужил глупак, извървял сам пътя дотам? Иво Андреев, бивш наркоман, понастоящем мъж със семейство и собствен бизнес, е стоял пред тази врата и е тропал нееднократно по нея. Но точно, когато тя се отваря, той се обръща и поема в обратна посока.

 Загърнала съм се като пашкул в шала си и с наслада дръпвам от цигарата. Устата ми е пресъхнала от студения вятър, но хормоните, които нахлуват в тялото ми, ми дават няколко минути удоволствие. Фалшиво или не – в този момент не го мисля. Мисля си за бутилка вода и, оглеждайки се за магазин, погледът ми се спира върху кокетен фреш бар. Защо пък да не изпия един фреш? Смачквам цигарата в първото кошче и отварям вратата. Точно в този момент заставам очи в очи с момчето от квартала – Иво, наркоманът, който се изгуби от полезрението ми при поредното си влизане в комуна, опитвайки се да се отърве от хероина. „Изглеждаш чудесно – изстрелвам на мига. – Нима си успял да се пребориш? И как го направи, човече?“ „Не как, а защо“, беше отговорът му.

Формулата „Не как, а защо“

„Защо“ – най-силната дума, която ни кара да мислим, да наблюдаваме и да взимаме решения. Защото всеки, който намери своето „защо“, ще разбере, че средствата са само подробности. Това пише на гърба на книгата Анатомия на зависимостите, написана от Иво Андреев и посветена на зависимостите, или по-точно на борбата за справянето с тях. Днес той е на 37, предприемач. Има няколко бизнеса – представител е на испанските фреш машини ZUMMO, собственик на фреш бар, вносител и на плодове за клиентите, избрали здравословния начин на живот. Бивш хероиново зависим. С 10 години стаж с наркотиците. 2 години с метадона. И 23 години с цигарите.

Ето, това е неговият път, помогнал му да намери своето „защо“ и да се измъкне от привидната идилия и cool съществуване, което всъщност е жесток капан, от който шансовете да избягаш са минимални.

Дългият път към Ада: началото
Иво е едва на 13, когато пали първата си цигара. Прави го както повечето деца, за да се впише в компанията на готините. „Оказва се, че ние сме пропушили, за да имаме възможността да бъдем като някого, който олицетворява онзи образ, който искаме самите ние да бъдем. За съжаление, когато бях на 13, не осъзнавах тези неща, а менторите, които си избирах, имаха отвратителни навици. Разбрах го няколко години по-късно, чак когато се оказах закачен към хероина“, разказва Иво. Никой не го кара насила, той сам го иска: „При всяка една зависимост – хероин, цигари, алкохол, в 99% от случаите ти си този, който казва „Научете ме“. Никой не те принуждава. Кафето и цигарата са признак на израстването в детските очи. Ти си готиният, пиейки и пушейки. Но всъщност, истината е, че криеш страховете и притесненията си зад зависимостта.“„Закачването“ към хероина става, когато е на 17. „Бях абсолютно наясно колко крайно е да си на хероин, вече бях виждал последствията. Нееднократно. В квартала, в който израснах, още от малки с приятелите ми наблюдавахме батковците наркомани. Бяхме свидетели на тази метаморфоза от човек към зомби. Тези батковци, всяващи страх и почуда в целия квартал, бяха предупреждение за света.“* Бързо разбира, че вярването, че се пренасяш в Рая, когато употребяваш хероин, е измамно. Нееднократно преминава през всички фази на райското усещане – изтръпване, непукизъм, безстрашие. Но само няколко часа след поредната доза щастие идва истината. „Настъпва силен процес на изчистване на организма, изключително болезнен. Все едно те е тръшнал гаден грип – костите те болят, кожата ти е като изгнила. И решението е в следващата доза“.

Ситуацията се влошава изключително бързо. Родителите му разбират четири месеца след първата му среща с хероина, когато изпада в първата си абстиненция. Целият квартал също е наясно. И борбата за отърваване от отровата започва.

АХА-моментът
10 са годините, в които Иво взима хероин, 10 пъти влиза в комуна и, излизайки, отново се завръща към голямата си любов – наркотиците. Няма жена до себе си, а и за какво му е? За него приоритетите са други. Да си осигури хероин! Продава имуществото на семейството си, краде, залита по хазарта – всички съпътстващи пагубната му страст занимания, за да може да си набави поредната доза. Месец след месец, ден след ден, час след час. Два пъти е на прага на смъртта – свръхдозата едва на го убива. Единият път дори майка му отива да му купи и бие хероин, когато той започва да се гърчи пред очите й в грозни конвулсии заради комбинацията от лекарства и наркотици. Просто това изглежда като единствено спасение детето й да оживее. Оживява, но и продължава. По същия начин, въпреки десетките опити, обещания, клетви. Отрезвява го поредното му заминаване в Испания... И поредната свръхдоза. Лъже родителите си, че отива там отново, за да се лекува, но прави друго – „издрусва“ всички пари, които те му изпращат. Докато една вечер пада в несвяст на улицата. Намират го социалните, все пак живее в наркомански квартал, а там постоянно се навъртат служители на социалните служби. И те го водят в комуна. Прекрачва прага й за десети път, поредният, но и последният. Без да знае обаче, че в България го очаква още една грозна среща – тази с метадона. Най-страшното нещо, според Иво. Метадонът прави хората зомбита и спирането му е почти невъзможно. Той се наслагва в костите, в костния мозък и чистенето е продължителен, труден и дори нереален процес. Всъщност, за да спре метадона, се налага отново да посегне към хероина... И влиза в лудница.

Годината е 2007. „През цялото това десетилетие съм бил в тотално други измерения и изобщо не ми е пукало за мен самия. За никого не ми пукаше. За 10-те години голямата ми любов беше хероинът, имал съм приятелка за около 3-4 месеца, но тя винаги беше на втори план, знаете след кого. Но в един момент осъзнах, че ако аз не се стегна, няма кой да ми помогне. Сили ми даде вярата в Бог. Отказах хероина в момента, в който си признах, че Бог съществува. Седнах, скръстих ръце и искрено се помолих да изляза от този ад, защото повече не можех да продължавам. Бях на дъното. Бях пробил дъното. Осъзнах го на едно събиране в комуната в Испания и наричам този момент АХА-момента.“

Любовта не може да чакаповече

Половинката си Снежи Иво среща през 2009 г. – в сайт за запознанства. Всичко е прекрасно, той вече има нормална работа, развива собствени проекти, а след няколко години им се ражда и син – Ивайло. Хероинът от две години е за гърба му, но пък на дневен ред е друг порок – цигарите, които самият той определя като „една от най-големите си зависимости“. „Какво ли не правех, за да ги спра. Късах кутии. Излагах се пред приятели. Обещавах. Кълнях се. И пак се връщах към цигарата. Оказа се, че за мен тя е дори по-труден противник от хероина.“ Не може де се примири, че това е по-силно от него. Но всички факти потвърждават, че е така. Все едно му се присмиват в очите: „Да, приятелче, губиш. Наркотиците ги разкара, но това ще те убие.“ Не спира да пуши, дори когато му казват, че синът му има проблем с черния дроб, и той, бившият хероинов наркоман, трябва да стане донор. „Защо, по дяволите, сега ми се случва и това? С хероина беше тежко, но проблемът с детето е още по-тежък“, не спира да се пита Иво и да се обвинява, че съдбата го наказва по този начин, защото не е отказал цигарите.

Но дори в този тежък момент, отново не спира да пуши. Не пали цигара една седмица преди трансплантацията на черен дроб на сина му. А когато тя вече е факт, първото нещо, което прави, излизайки от болницата в Германия, е... да запали проклетата цигара.

Моментът на истината: 6 години по-късно

Днес за тежкото изпитание със сина му му напомня единствено 50-сантиметровият белег, близо до сърцето. Иво чете много литература за здравословното хранене, духовни книги, самият той е вегетарианец, спортува, половинката му Снежи официално е сертифициран инструктор по фитнес. Категоричен е, че нищо и никой не може да го върне към цигарите. Помага и на другите хора да намерят отговора на най-важния въпрос – „Защо“, чрез страницата си във Facebook „Защо спрях цигарите“. А фреш-идеята се появява няколко месеца след връщането му от Германия, когато една сутрин вижда магазинче с машина за сокове. И планът за бизнес се оформя в главата му. Благодарение на многократните си посещения на комуните в Испания знае езика, познава и хора, които му помагат да го реализира. В момента е представител за България на най-добрите машини за фреш, но е убеден, че би правил това и без пари. „Просто вярвам, че когато човек е готов да върши нещо безплатно, значи е с любов и нещата ще се получат.“

Бори се и за промяна в закона за превенция на пушенето. „Защото, ако е забранено да се продават цигари и алкохол на малолетни, то самото пушене не е забранено от закона. „90% от хората пропушват преди да навършат 18 години. И ако решим проблема с пропушването до тази възраст, по-голям процент от проблема ще отпадне“, категоричен е Иво Андреев.

Три минути щастие

И сега ще попиташ (логично) как Иво е спрял цигарите след 23 години активно пушене? Помниш ли какво ти казах в началото – не „как“, а „защо“. Той грабва листа и химикалката и започва да записва как се чувства и какво изпитва преди, по време и след цигарата. Моментът на осъзнаване настъпва. Да, цигарата му носи три-четири минути щастие, заради хормоните, които се активират при вдишването на дима, но след това идва 45-минутна тъга.

Започва да замества моментите с цигарен дим с полезни дейности – спорт, четене, разговори с хора, от които да извлича позитивното и с които да споделя, и по този начин да отделя истинските хормони на щастието – окситоцин и серотонин. „Човек не се ражда пушач и наркоман, това е процес, който се оформя с времето. Затова е важно да извървим и същия път обратно. Ние се залъгваме с малки приливи на щастието с цигарата, но не осъзнаваме, че, пушейки, през целия ден всъщност се самодепресираме. Когато човек осъзнае това нещо на емоционално ниво, отказването от порока става лесно – твърди Иво и добавя – Всеки може да бъде истински щастлив, единствено като открие своята кауза в живота. И най-правилното място за целта са неговите страдания. Моментите, в които ни е било трудно и сме страдали, са тези мини, откъдето можем да изкопаем своето златно „защо.“

Това е пътят на Иво Андреев. Това е неговият ключ към победата. Преди 5 години му се ражда и дъщеричка – Радослава. А последната цигара изпушва през 2018. Не се страхува, че ще се върне към пороците си, но не смята и че е победил напълно всичките си зависимости: „Да победиш зависимостите, означава да си тотален владетел на емоциите си. Много малко хора го умеят.“. А за страха обича да казва: „Хората сме пристрастени към страха. Но разбереш ли страховете си, те изчезват.“

Източник: cosmopolitan.bg