В практиката си личните лекари се сблъскват с два типа употреба на успокоителни лекарства – терапевтична и патологична, границата между които на моменти е много трудно различима. Повечето от тези лекарства са отпуснати по съответния регламент за лечение на действителни медицински показания. Нерядко, обаче, лечението се превръща в отделно заболяване.
Историята на бензодиазепнините започва през 1959 г. в Университета в Тексас, когато след кратки клинични проучвания е регистриран хлордиазепоксид (Librium), показан за лечение на безсъние и нервно напрежение. За по-малко от десетилетие, този клас лекарства завладяват 90% от пазара на успокоителни и приспивателни, доминиран до този момент от барбитуратите. Изминава още едно десетилетие преди да стане известно, че бензодиазепините също не са лишени от недостатъци...
