Един или два пъти седмично в гр. Уелингтън, Нов Южен Уелс, късно през нощта избухва взрив от фойерверки, за да съобщи това, което жителите отдавна са се научили да разпознават: някой от местните дилъри е получил нова доставка с кристален метамфетамин. Фойерверките са само едни от нежеланите нововъведения в този град от 4500 души, който е толкова залят от метамфетамини или ice (лед), че е станал известен като „Малката Антарктика“.
Полицейският инспектор Скот Танер, който работи в Уелингтън, казва, че 10-годишни деца експериментират с наркотика – стимулант, който предизвиква еуфория и води до силна зависимост. След като е наблюдавал отблизо прословутата „безумна сила“ на тези, употребили метамфетамини, той казва, че хората са започнали да се страхуват от децата и внуците си.
„Толкова е евтино и толкова лесно се намира“, казва той. „Струва само 20 австралийски долара за доза – по-евтино от стек бира.“
„Миналата седмица ни повикаха на домашен адрес. Един едър човек беше употребявал големи количества метамфетамини. Бяха необходими петима полицаи, за да го задържат. Той успя да прегъне белезниците. За 23 години в полицията не бях виждал някой да прегъне чифт белезници.“
Докато проблемите в Уелингтън са прекалено големи, в други градове из цяла Австралия те са видими. Австралия е страната с най-голяма употреба на метамфетамини в света. Около 7% от австралийците са взимали някога наркотика, като повече от 2% са го употребявали през последната година. За сравнение, този процент в САЩ е 0,5, а във Великобритания е 1. Ниската цена на наркотика и голямата му чистота е довела до истинска епидемия в Австралия, от която страдат всички общности. През последните месеци двама депутати отправиха емоционални призиви за помощ, след като разкриха пред обществеността, че техните собствени деца са зависими. През април тази година е сформирана федерална служба за борба с метамфетаминовия проблем, която през декември трябва да представи план за справяне с употребата на и снабдяването с наркотика. Властите казват, че наркотикът предимно се произвежда в метамфетаминови лаборатории или се внася от Югоизточна Азия, и се разпространява от престъпни мрежи. Смъртните случаи от свръхдоза в Австралия са нараснали от 88 през 2010 г. до 170 през 2013 г. според последните правителствени данни.
Джаки Ламби, независим федерален депутат, съобщава пред Парламента през август, че нейният 21-годишен син е зависим, казвайки: „Аз съм австралийски сенатор, а нямам контрол над сина си“. Тя е предложила закони, които позволяват на родителите да лекуват децата си принудително.
„Последствията за психичното здраве от продължителната употреба са много тревожни“, казва професор Майкъл Фарел, директор на Националния център за изследване на наркотиците и алкохола.
„Не е проблем просто да въведем ред с помощта на полицията. Ние трябва да се опитаме да създадем нови начини за отговор и да разберем какво прави хората и общностите уязвими, както и как да ги предпазим.“
Някои от най-пострадалите общности вече са започнали да се борят. Жителите и полицията в Уелингтън са стартирали програма, наречена „Докладвай за дилър“, която насърчава местните да подават анонимни сигнали на властите. Само за три месеца сигналите са потекли като река и програмата е довела до арести на местни дилъри и до намаляване на достъпността на наркотика. Жителите казват, че промените са забележими: фойерверките, които са гърмели почти всяка нощ, сега избухват само един или два пъти седмично.
„Беше време да вземем съдбата си в свои ръце“, казва Алисън Кон, която ръководи местна обществена организация.
„Доносниченето е нещо, което не приемаме много добре в Австралия. Но това се отразяваше зле на нашите семейства, сестри и братя. Дилърите утихнаха. Те знаят, че хората ги наблюдават и че ги предават на полицията.“
Полицията казва, че програмата е позволила на съседите и членовете на семействата на дилърите да се свързват с властите анонимно и да дават информация – нещо, което преди не са били склонни да правят поради страх от отмъщение.
„Невероятно е. Информацията идва от роднини на дилърите, които казват, че не могат да търпят повече“, казва инспектор Танер.
„Дават ни имена, адреси, описания на превозни средства. Получаваме конкретна информация, че някой напуска даден адрес в определено време и откъде взима наркотиците. Ако не получаваме информацията от общността, възможностите ни са ограничени.“
16.11.2015
Източник:www.drugsinfo-bg.org http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/australiaandthepacific/australia/11997124/Australians-fight-back-against-crystal-meth-epidemic.html
