Уникално проучване проследява мозъчната активност и поведението на пациент в продължение на пет месеца, разкривайки как ежедневните навици като сън, физически упражнения и настроение могат да повлияят на мозъка в продължение на дни. Откритията са описани в сп. PLoS Biology.
Изследователите установили, че мозъчната свързаност се променя с времето, като е под влияние на фактори като сърдечния ритъм, дишането и физическата активност. Дори малки промени в настроението могат да оставят трайни ефекти върху мозъчните връзки. Например променливостта на сърдечния ритъм по време на почивка силно корелира с мозъчната свързаност, подчертавайки значението на управлението на стреса и релаксацията.
Този подход има потенциал да подобри лечението на психични заболявания, тъй като персонализираното наблюдение в реално време може да помогне за ранното откриване на неврологични промени.
Изследването показва, че мозъчната активност не реагира на ежедневните събития в незабавни и изолирани изблици, а се развива в продължение на дни, повлияна от фактори като съня, физическата активност, настроението и честотата на дишане. Дори тренировка или неспокоен сън от предходната седмица могат да имат влияние върху мозъка, което да се отрази на вниманието, когнитивните способности и паметта през следващата седмица.
Проучването установява силна връзка между променливостта на сърдечния ритъм, която показва адаптивността на сърцето, и мозъчната свързаност, особено по време на почивка. Това предполага, че техники за управление на стреса и релаксация могат да променят мозъчните връзки, дори когато човек не се концентрира активно върху определена задача.
Физическата активност също оказва положително влияние върху взаимодействието между различни мозъчни области, което може да подобри паметта и когнитивната гъвкавост. Изследването показва, че дори малки промени в настроението и сърдечния ритъм могат да имат дълготрайни ефекти, продължаващи до петнадесет дни.
Изследването е необичайно, тъй като малко мозъчни проучвания включват подробно наблюдение в продължение на дни и седмици.
Екпсертите установяват два различни модела на реакция: краткосрочна вълна с продължителност под седем дни и дългосрочна вълна до петнадесет дни. Първата отразява бързи адаптации, като например как фокусът е повлиян от лош сън, но той се възстановява бързо. Дългосрочната вълна предполага по-постепенни, трайни ефекти, особено в области, свързани с вниманието и паметта.
Изследователите се надяват, че иновативният им подход ще вдъхнови бъдещи проучвания, които съчетават данни за мозъка с ежедневието, за да помогнат за персонализиране на лечението на психичното здраве.
Изследването подчертава важността от пренасяне на данните от ежедневието в лабораторна среда, за да се разбере по-добре как навиците ни влияят на мозъка. Проучванията обаче често са уморителни и не винаги предоставят точни резултати. Комбинирането на физиологични данни с многократни мозъчни сканирания при един човек е от ключово значение за получаването на контекст и по-фини детайли за това как мозъкът функционира.
Проучването предлага нов подход за проследяване на мозъчните промени в реално време, което може да се окаже полезно за ранното откриване на неврологични разстройства, особено при психични състояния, при които фините признаци често остават незабелязани.
Свързването на мозъчната активност с физиологични и екологични данни може да революционизира персонализираното здравеопазване, като предоставя възможност за по-ранни интервенции и подобряване на здравните резултати.
Източник: puls.bg