stzagora

ПРЕВАНТИВНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО ЗАВИСИМОСТИ - СТАРА ЗАГОРА 

Пет мита за депресията

Депресията за разлика от представите ни не се проявява непременно с очевидни симптоми като изразена тъга или отдръпване от близките. Подобни прояви могат да бъдат израз на депресия, разбира се, но не е задължително те да са обвързани, и тя да остане неразпозната и погрешно взета за тревожност или друго психично разстройство.

При някоя депресията се проявява с по-висока раздразнителност, скръб, безпокойство, прекалена самовглъбеност или продължаващо лошо настроение. Истината е, че трудно може да се разпознае депресията особено при тези хора, които не се чувстват комфортно да изразяват различни свои емоции или възприемат това за слабост и уязвимост.

Погрешното припознаване на симптомите на депресията не са единственият проблем, свързан с разпространените схващания за нея, които де факто пречат и възпрепятстват разпознаването ѝ и получаването на професионална помощ от нуждащите се.

Кои са останалите митове, свързани с депресията?
1. Мит е, че непременно ще разберем, ако някой страда от депресия...

Част от засегнатите остават привидно функционално активни – те ходят на работа или училище, и не непременно изглеждат умълчани и тъжни. Напротив, поведението им може да изглежда прекалено реактивно в очите на другите, да създават впечатление на сприхави, нервни, черногледи, анти... Възможно е депресията да засегне концентрацията и вниманието, да е нарушена паметта, състоянието да се е отразило на говора и подвижността – например страдащият може да говори по-бавно, да се движи по-мудно, споделят д-р Кори Нюман, директор на Центъра за когнитивна терапия към Университета на Пелсивания и Джоселин Смит Картър, доктор по философия и директор по клинично обучение в катедрата по психология на университета Де Паул. Депресията има неприятния ефект да засяга не просто само някои центрове в мозъка, но и да повлиява на други, включително и отговорни за двигателни функции.

Тук ключът е да се гледа на контрастни промени в поведението на човека, нетипични за характера и личността. Например, ако една активна социална личност ограничи контактите и връзките си с хора, това може да е показателно за тревожна промяна. Консумацията на алкохол, преяждането или обратното, ограничаване на храненето, също трябва да ни поставят нащрек.
2. Всеки изпада в депресия понякога...

Депресията няма нищо общо със съзнаването на даден труден период, през който минаваме. Обикновено няма да чуем истински депресираният човек да казва: „Уф, толкова съм депресиран, че...“

Един на всеки шест души в даден момент от живота си може да изпадне в истинска депресия. Това съвсем не е „всички“ и точно тук се създават опасните условия за разпознаването на истински тревожното психично състояние. Всяка емоция, и тъгата, идва и си отива - така се получава при функциониращите типове, и е нормално всеки действително да има по няколко по-тегави периода в живота. Депресията обаче е по-постоянна и тя продължава дълго време, налична е месец и повече.

Клиничната депресия включва редица симптоми, не само един или два, които се изпитват в по-голямата част от деня, почти всеки, ако не всеки ден, минимум в продължение на две седмици.

Други нейни признаци са:

Чувство на изключителна вина;
Усещане за собствена безполезност;
Загуба на интерес, към дейности, които преди са били харесвани и предпочитани;
Мисли за самоубийство.

Науката разграничава и дистимия – това е по-малко екстремна форма на постоянна депресия, която може да е на приливи и отливи. Нейните симптоми включват усещане за безнадежност, ниско самочувствие, умора.

Ако се изпитва необичайна отпадналост - умора, в продължение на минимум две седмици, придружено или не с мисли за собствено нараняване, се налага да се потърси психотерапевтична помощ.
3. Депресията засяга само настроението...

Нещата не опират само до това дали е налице или не лошо настроение. Картината е по-дълбока. Обикновено депресията изтощава и сякаш изсмуква силите на засегнатия, нарушава съня и храненето му.
Възможни са и множество физически прояви като поява на мигрена, копривна треска, респираторни, стомашно-чревни, сърдечни и други прояви. Умственото и емоционално състояние засяга и може да предизвика специфични физически реакции, и обратното.
Например предполага се наличието на силна връзка между възпалението, автоимунното заболяване и депресията. При голямо датско проучване се намира, че пациентите с автоимунно заболяване са 45% по-склонни да развият разстройство на настроението.
4. "Стегни се!", "Ще ти мине!"

"Просто трябва да го преодолееш и превъзмогнеш..."

Това са реплики, които отразяват погрешното схващане, че преодоляването на депресията зависи от силата на волята. При депресия независимо дали тя е допринесла в последствие физически прояви, или се е случило обратното, вече има налични физически промени в мозъка и тялото, в това число нарушения на хормони, трансмитери и съединения, регулиращи настроението.
С помощта на психотерапевт могат да се придобият умения как да се повлияват симптомите на депресията. С негова помощ може да се научи как страдащият да се противопостави на пораженческото мислене, да преформулира начина, по който вижда нещата. Адекватният специалист помага да се направят някои стъпки, за да се почувства депресираният по-добре и да спре да се отказва от себе си.

Понякога е необходим и прием на медикаменти, които да балансират процесите в мозъка...
5. Депресията е трудна за лечение...

Според специалисти депресията е по-лесна за лечение от други разстройства. Сложната част е достигането и намирането на правилното лечение. Много често депресията е придружена от други разстройства като тревожност, постравматично стресово разстройство, злоупотреба с вещества, чието овладяване е далеч по-трудно. До 70% от хората с голямо депресивно разстройство показват подобрение на състоянието си. Още повече, че се появяват и нови медикаменти, които дават обещаващи резултати. Важно е да не се чака пасивно помощ, а да се потърси такава и се започне ефективна терапия.

Източник: puls.bg