Георги Млеканов е организационен психолог с над 10-годишен опит в тренинги, свързани с развитието на социални умения. Има силно застъпена позиция относно социализацията в работна среда на хора от уязвими групи в нашето общество. Автор е на редица статии, както и на книгите „Смелиян, Амидофен и още двама-трима“ и повестта „Бисмут“.
Провокиран съм да говоря за дигиталната зависимост поради факта, че правейки тренинги и обучения на деца и родители, свързани с този вид зависимост и задълбавайки в темата, виждам какви последици имат устройствата върху нашите деца. Когато ги оставим без родителско внимание, децата и подрастващите не могат да развият потенциала на мозъка си, каза Млеканов за БТА.
Във времето тези липси няма как да бъдат наваксани, защото едно дете на седем години има мозък, който вече е 90% от обема на възрастния. Ако едно дете е без среда и родителско внимание, няма как да се развие добре ментално. Натрупва се тревожност, депресия, липса на елементарни социални умения. Както е известно поколението Z е силно тревожно, добави организационният психолог.
Многото време, прекарано пред дигитално устройство, най-меко казано, прави децата ни по-малко психически развити, с по-малко сиво вещество. Това е време, в което детето трябва да учи и попива знания за реалния живот, но какви знания ще придобие, когато по шест, осем или 10 часа играе видеоигра или гледа тик-ток. За съжаление, интерес към събития, насочени към дигиталните зависимости няма. Родителите си намират оправдания през обществото и учителите, но забравят, че ние сме родители за цял живот, добави Млеканов.
Проблемът с дигиталната зависимост не е само при нас, развитите страни също са изправени пред този казус. Ще ви дам пример с Албания - през 2018 година държавата забранява използването на телефони в училище както от ученици, така и от учители. Да не говорим за Франция, Испания, Швеция. В Китай и Южна Корея сигнализират още през 2002 година и оттогава работят върху това. Преди известно време и Англия заяви намерение за ограничаващи мерки при подрастващите, каза още Млеканов и допълни, че в България няма подобни действия на държавно ниво.
Едно пристрастяване нe идва само. Тук говорим за геймърство, онлайн пазаруване, гледане на порно и др. Това е една много опасна среда, среда, която често се криминализира, допълни той и добави, че според прoучване през 2016 година взимаме телефона си по 30 пъти на ден, през 2019 година - средно 96 пъти, 2023 година - 134 пъти.
Младите хора, които са завършили висше образование, трудно се адаптират към работната среда, защото трудно заявяват себе си. Няма как да си прекарал детството и юношеството си пред телефона и изведнъж да умееш да се презентираш пред реални хора. Това води до ситуации, в които един млад човек, трябва да представи себе си и уменията си пред работодателя, а самите работодателите няма как да знаят какви умения имат те, ако не получат информацията чрез самите тях, добави още той.
Липсата на реално общуване води и до сътресения при подбора на персонал, но всичко започва в ранна детска възраст и проблемите се задълбочават, заключи Георги Млеканов.
През юни в Пазарджик се състоя форум „Заедно в борбата с кибертормоза на деца“, организиран от Българската академия за сигурност, чийто председател е Владимир Бронфенбренер, експерт по национална сигурност в Израел. На събитието беше посочено, че броят на прекарани часове в киберпространството води до рискове, свързани със защитеността на децата.
Във форума участваха представители на Министерството на образованието и науката, Регионалното управление на образованието, Министерството на вътрешните работи, съдебната система, Агенцията за закрила на детето, местната власт, неправителствени организации, учители и директори.
Източник: bta.bg