В практиката си личните лекари се сблъскват с два типа употреба на успокоителни лекарства – терапевтична и патологична, границата между които на моменти е много трудно различима. Повечето от тези лекарства са отпуснати по съответния регламент за лечение на действителни медицински показания. Нерядко, обаче, лечението се превръща в отделно заболяване.
Историята на бензодиазепнините започва през 1959 г. в Университета в Тексас, когато след кратки клинични проучвания е регистриран хлордиазепоксид (Librium), показан за лечение на безсъние и нервно напрежение. За по-малко от десетилетие, този клас лекарства завладяват 90% от пазара на успокоителни и приспивателни, доминиран до този момент от барбитуратите. Изминава още едно десетилетие преди да стане известно, че бензодиазепините също не са лишени от недостатъци...
Днес предупрежденията в листовките са строги, ясни и категорични – би било близко до ума, че те биха отказали повечето пациенти още преди започване на приема... Всяка листовка съдържа няколко страници предупреждения, написани с едва видим шрифт – не за да бъдат укрити противопоказанията и предупрежденията, а за да могат да се поберат в опаковката. В листовките и кратките характеристики на продуктите е ясно записано, че са предназначени само и единствено за кратковременна употреба. И въпреки всичко това, наплива от пациенти не спира, дори не намалява....
Истината е, че когато лекарите се сблъскат с пациенти с интензивна остра тревожност, те разполагат с твърде малко алтернативи и нито една по-ефективна или по-безопасна от бензодиазепините. Когато лекарят се изправи пред такъв пациент, той трябва да държи сметка както за индивидуалната клинична картина, така и за социалната, семейна или работна среда на пациента – сложна задача, нерядко решавана чрез компромиси спрямо някои медицински принципи. Практиката показва, че в искреното си желание да помогнат на пациентите си, лекарите често отварят за тях кутията на Пандора, пълна с психоактивни субстанции.
Огромното мнозинство от злоупотребяващите с психоактивни субстанции показват типични профили – зависимите от лекарства са най-често жени, докато зависимите от опиати са най-често мъже. Личните лекари са добре запознати с печалния процес на развиване на лекарствена зависимост – пациентите обикновено са млади и са достигнали до това нерадостно положение след свръхприем на предписани лекарства, често паралелно с други лекарства и/или наркотични вещества. Другата крайност са възрастните пациенти, които приемат хронично, макар и не в свръхколичества, бензодиазепини, с или без алкохол. Между двете крайности, разбира се, има и сива зона, изпълнена с всевъзможни комбинации от гореописаните характеристики. Във всеки случай пациентите са изложени на риск от сериозни усложнения и се нуждаят от медицинска помощ.
Повечето случаи обаче съвсем не са тривиални – обикновено е налице цяла плетеница от личностни, социални и/или семейни проблеми, усложнени на n-та степен от една или повече зависимости.
В клинични условия е било доказано, че „кратки лекарски интервенции“, изразяващи се в мониторинг на процеса, са ефективни в отказването на алкохол и цигари. Същото, най-вероятно, важи и за бензодиазепините.
Източник: puls.bg
