stzagora

ПРЕВАНТИВНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО ЗАВИСИМОСТИ - СТАРА ЗАГОРА 

МФ ограничава рекламата на хазарт и пресича схемите с бонусите

Рекламата на хазарт да бъде допълнително ограничена, като се забрани обявяването на бонуси и награди, предлага финансовият министър Росица Велкова с подготвени промени в Закона за хазарта. Въвеждат се и текстове за пресичане на възможностите за избягване на облагане чрез схеми с бонуси при онлайн залозите.

Това става ясно от публикуваните промени в данъчните закони, които ще съпътстват внасянето на Бюджет 2023 г. от служебното правителство.

Предлага се също и ограничаване на плащанията в брой до максимум 5000 лв. вместо 10 000 лв., колкото е в момента. Подобна мярка на няколко пъти бе предложена в миналото при управлението на ГЕРБ, но така и не мина през парламента.

Новите ограничения в хазарта

"Забранява се обявяването на размера на печалби, получени от хазартни игри и бонуси, както и участник/участници в хазартни игри, спечелили награди", пише в проектопромените, които ще бъдат предложени на следващото Народно събрание. Освен това хазартните фирми трябва да разработят "защитни мерки за времеви и/или финансови ограничения" за участие в онлайн игрите, като минималните изисквания за подобни мерки ще се опишат в наредба.

Прецизира се определението за залог с цел в него да се включат предоставените допълнителни бонус игри, включително и пълното или частично изиграване на предоставени бонус средства и/или безплатни залози. Дава се и определени за бонус.

Целта е да бъдат пресечени новите схеми за избягване на облагане при онлайн залозите, които според бившия министър на спорта Радостин Василев са ощетили бюджета с 300-400 млн. лв. в последните 5-6 години.

Петиция настоява за пълната забрана на рекламата на хазарт

Граждански организации от месеци се борят срещу хазартната реклама, но настояват за пълната ѝ забрана.

"Деца залагат в онлайн казина. Деца тренират с тениски на хазартни фирми. Деца остават на улицата, защото жилищата им са проиграни на хазарт..." Тези шокиращи констатации са част от стартираната в края на миналата година петиция за забраната на рекламата на хазарт на Националната мрежа за децата, която обединява над 120 организации, работещи с и за деца и семейства, както и на Асоциация "Родители". До момента под апела са се подписали над 7100 души. Гражданските сдружения настояват и за увеличаване на минималната възраст за залагане до 21 години, защото това е въпрос, по който според тях няма противоречие в ценностите.

Поне така вижда ситуацията Мария Брестничка, която е част от секретариата на мрежата за децата от 2009 г. насам. Проблемът с рекламата на хазарт бе избран за специална дискусия от Българския център за нестопанско право (БЦНП) като фокусна точка, около която могат да се обединят преобладаващата част от гражданите, за разлика от много други теми, по които "обществото е дълбоко разделено и пропастите са непреодолими". Центърът избра нетрадиционен подход да представи своето задълбочено изследване на ценностите на българското общество ("За разширената онтология на ценностите, или защо демокрацията у нас е само в бирата"), като изведе на преден план злободневна, но силна тема.

Неправителствените организации смятат, че рекламата на хазарт трябва да се забрани напълно. Снимка: Български център за нестопанско право

Идеята е, че рекламата на хазарт не е просто поредният бизнес въпрос, а говори много за ценностите и цивилизоваността на обществото.

"Темата за забраната на рекламата на хазарт е безспорна. Нашата гледна точка може и да изглежда като частична, защото децата са 15% от населението на България, но те са 100% от бъдещето", каза Брестничка по време на дискусията в София. Тя попита: "Защо не сме много ядосани по темата? Защо не го показваме по-активно? Това не е въпрос на вътрешно противоречие, защото става дума за бизнес, който води до човешко страдание", смята активистката за правата на децата.

Психолозите твърдят, че връзката между рекламата на хазарт и хазартната зависимост е доказана. "Какво се случи по време на световното първенство по футбол? Едно дете виждаше на ден десетки реклами на хазарт. Сутрин, докато закусва, засича рекламата по телевизията, по пътя за училище минава покрай игрална зала, отива на училище – там по-големите му приятели залагат през телефона, отива на спорт и облича тениска с лого на фирма за залози, прибира се вкъщи и вижда няколко десетки повторения на реклами с едни и същи известни лица", гневни са гражданските организации.

Мирослав Цеков, председател на Националния младежки форум, е притеснен, че хазартът е отговорен за прекомерно голям дял от БВП на България. "Какво ще се случи с ръста на икономиката, ако махнем приходите от бизнеси като хазарта и производството на оръжие", пита активистът. За него въпросът от какво искаме да правим пари в България определено е въпрос на ценности.

Три индустрии печелят от рекламата на хазарт

Според гражданските сдружения три сектора имат интерес от разцвета на рекламата на хазарт – самата игрална индустрия, част от спортните клубове, които тя спонсорира, а също и медиите, предимно телевизиите, чиито приход от това перо миналата година е близо 200 млн. лв. (брутни рекламни инвестиции).

Основният аргумент в полза на хазартната реклама е, че тя дава възможност на публиката да разпознава легалните оператори и така да се стимулират онези хазартни фирми, които плащат данъци и практикуват отговорен хазарт. Но елегантната реклама на търговска марка е едно, а нескончаемото хазартно шоу в българския ТВ ефир от сутрин до вечер преди Нова година – съвсем друго.

Мирослав Цеков обяснява, че не може да съчувства на футболните и другите спортни клубове, които през януари се оплакаха каква трагедия би била за тях пълната забрана на рекламата на хазарт.

В началото на годината Българският футболен съюз (БФС) излезе с остра позиция срещу идеята, която определи като "пореден опит за печелене на политически дивиденти и потенциален катастрофален удар върху футбол и спорта в страната като цяло". "В целия цивилизован свят и у нас лицензираните букмейкъри подпомагат клубове, федерации и състезания, като дори най-големите първенства и отбори в световен мащаб рекламират такива брандове и инвестират приходите от тях в развитието на спорта", казаха от БФС. Според съюза над две трети от клубовете в България съществуват именно благодарение на финансиране от компании за залози и евентуалното прекъсване на този източник на средства би означавало почти сигурен фалит на повечето от тях.

Сдруженията в полза на политиките за децата и младежите обаче не намират много общо между тревогите на професионалните футболни клубове и по-широкия обществен интерес в спорта. "Спортът в България през последните 30 години никога, за нито една секунда не е бил свързан със здраве. Спортът е бизнес и когато е бизнес, ще се държи като бизнес. Що се отнася до детския спорт, той се финансира от родителите", смята Цеков.

Доц. Михаил Околийски, управляващ офиса на Световната здравна организация в България, смята, че индустрии като хазартната не е възможно да се саморегулират и според него има ясна нужда да спре облъчването на цялото общество с реклами.

Може ли хазартната индустрия да се саморегулира?

На този етап именно саморегулацията е почти единственият успех от общественото брожение срещу рекламата на хазарт в края на 2022 г. Заради бурния отзвук на заливането на ТВ ефира с реклами на залози в средата на декември хазартният бранш в България обяви, че е готов да се саморегулира и доброволно да свали рекламата изцяло от телевизионния екран между 5 и 18 часа, освен ако през деня не се излъчва спортно събитие.

Браншът се ангажира още от 1 януари 2023 г. да премахне съобщенията за размера на паричните и предметните награди по телевизията, радиото и на външната реклама, което означава отпадане на рекламирането на бонуси, джакпоти, автомобили и др. Пое се и ангажимент рекламните лица да са навършили поне 23 години, а външната реклама да не се позиционира в близост до училища, както и да се избягва представянето на хазартните игри като възможност за решаване на социални, лични, финансови проблеми. Игралната индустрия обеща също да не работи в интернет с партньори, които разпространяват агресивни съобщения за залагане, като например "играй", "няма време", "заложи" и т. н.

Доколко се спазват доброволните ангажименти, досега никой не е анализирал обстойно, макар да се усеща осезаем спад на ТВ рекламата.

"Доколкото знам, хазартната индустрия спазва поетите ангажименти, но решаването на проблема зависи от законодателната инициатива. СЕМ не е орган, който трябва да се занимава с този въпрос", коментира председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Соня Момчилова. По думите ѝ органът не може да направи нищо повече по темата. Няма как и да излезе със становище за законодателна промяна. Мониторингът на СЕМ води единствено до изпрашане на сигнали за хазартни реклами в нарушение на закона до Националната агенция за приходите. Досега са издадени над 12 наказателни постановления по този механизъм.

Според Националния съвет за саморегулация обаче джентълменското споразумение не е финализирано. "Все още работим по новите правила за хазарта. Хазартните оператори могат да ги спазват доброволно, но с нас разговорите още не са приключили", заяви пред Mediapool Ели Михайлова от съвета за саморегулация, в който влизат асоциации на ТВ и радио операторите и на рекламодателите.

Въпроси бяха изпратени и до Българската гейминг асоциация, която предложи доброволния меморандум, но до момента не са получени отговори.

Белгия забранява рекламата на хазарт от 1 юли

Гражданските организации, които се борят за утвърждаването на ценности, различни от "лесните пари", се надяват следващият парламент, дори да има два месеца работа, да свърши поне една важна за тях промяна, като например да забрани изцяло рекламата на хазарт. Защото "гражданското общество в България има нужда от своите малки победи", а застъпниците за обществени каузи не могат да са в постоянна безрезултатна игра на любов и омраза с политиците.

Пълната забрана на рекламата на хазарт обаче не присъства в предизборните политически платформи.

С това българските политици видимо се различават от белгийските. Преди дни властите в Брюксел обявиха, че от 1 юли страната налага забрана за рекламата на хазарта в опит да намали пристрастяването и натрупването на дългове. Рекламните съобщения ще бъдат забранени по телевизията, радиото, кината, списанията, вестниците, на обществени места, както и по уебсайтове и в социалните медии. От 1 януари 2025 г. забраната ще важи и за стадионите, а от 1 януари 2028 г. компании от хазартния бизнес няма да могат да бъдат спонсори на професионални спортни клубове.

"Когато хазартът се превръща в основна мечта на нацията, това е проблем. Никой няма право да увеличава човешкото страдание. Има хора, които залагат последните си два лева или дома си с празна надежда, която шумно се рекламира. Днес хиляди деца невинно залагат джобните си върху прогнози за изхода на мачовете от световното първенство. Като възрастни ние знаем, че всъщност залагат животите си", посочват Националната мрежа за децата и Асоциация "Родители" в почти отчаян опит да стреснат обществото за проблема.

Източник: mediapool.bg