Новини

stzagora

ПРЕВАНТИВНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО ЗАВИСИМОСТИ - СТАРА ЗАГОРА 

Анна Швед и Анджей Майхер са терапевти по зависимостите и обучители по метода “Минесота”, който от началото на юни се ползва официално от държавната болница за лечение "Суходол" и показва резултати до 50% ефективност.

- При какви зависимости се прилага програмата “Минесота”?

Анджей Майхер: Програмата е универсална. С нея се лекува както алкохолна, така и наркозависимост. Това е все едно да разграничиш тези, които са зависими от бирата, от тези, които са зависими от ракията.

Анна Швед: Тя се е родила като програма за лечение на алкохолици, но след това е била разширена към всякакви зависимости. Както и дружествата, които са работили по 12-те стъпки. Първо са се родили анонимните алкохолици, а сега има десетки, ако не и стотици общности, които работят с всякакви проблеми.

- Какви органични промени могат да настъпят в човешкия мозък с пиенето на алкохол?

А. М.: Най-голямата промяна е алкохолно унищожаване на мозъка. Просто мозъкът се свива. Съвсем буквално. Защото, когато се злоупотребява с алкохола продължително време, той унищожава нервните клетки и връзките помежду им.

- Това прави ли пациента нелечим?

А. Ш.: От един момент да.

А. М.: Най-младият ми пациент, който имаше точно такова свиване на мозъка, беше на 19 години. Подобни деформации възникват в зависимост от това колко рано е започнал да пие човек. Ако 12-годишно дете започне да пие алкохол, ще стане зависимо след година и половина. Съответно мозъкът му се разрушава много рано, докато още не е развит.

- Намалява ли възрастта при зависимостите?

А. М.: Имам такива наблюдения, че все по-млади започват да употребяват и така стават зависими. Особеното е, че преди е имало много строга специализация - лечение на зависимост от алкохол, на зависимост от марихуана, от опиати или стимуланти. Вече зависимостта става многокомпонентна.

Младите хора просто употребяват всичко. Това е предизвикателство за терапевтите и здравната системата. Сред младите хора няма т.нар. чисти алкохолици или чисти наркомани.

- Това повлиява ли на начина на лечение? Прави ли го по-труден?

А.М.: Не. Не е важна субстанцията или какво употребява човек, а поради какви причини. Обичайно те са, за да се почувства по-добре, да променят своята идентичност, за да намерят идентичност с определена група.

А. Ш.: Понякога е и за да се продължи семейната традиция с алкохола. Или пък за да се справят със стреса, с трудните емоции, ако няма други умения. Но преди всичко е, за да си променят собствения образ. Това се отнася за всички възрасти.

А. М.: Вече се наблюдава, че деца на хора, които пушат марихуана, самите пушат често заедно с родителите си.

- Трябва ли да се легализират марихуаната и меките наркотици?

А. М.: Преди всичко няма твърди и меки наркотици. Няма такова деление. Темата е много трудна и политическа. Много зависи какво разбирате под марихуана. Това, което младите хора купуват, не е марихуана. И това нещо е забранено навсякъде. Това е генетично модифицирана марихуана, която има 40 пъти повече от психоактивното вещество, от нормалната. Така трябва да си отговорим на въпроса как да направим легализацията, така че да бъде безопасна.

- Какво мислите за използването на марихуана при хора с тежки заболявания?

А. М.: Това е като лечение на смъртоносните болести с хероин. Облекчението на болката при човек, който така или иначе скоро ще умре, е по-важно, отколкото дали ще стане зависим, или не.

Помня, че имах пациент алкохолик, когото реших да не лекувам, защото при него спирането на алкохола изведнъж би било много по-болезнено, отколкото животът с опияняването. Това беше над 60-годишен човек, който нямаше никакви перспективи да подобри живота си. Живееше в страшни условия и нямаше никакъв шанс да ги поправи. Алкохолът му даваше радост и щастие. Беше и смъртноболен, имаше рак. Ако не беше алкохолът, последната си година и половина би преживял в пълно отчаяние.

- Много често зависимите не си го признават. Как може да се случи това пречупване при тях, че да кажат за проблема си и да потърсят помощ?

А. Ш.: Има психологически механизми, които въздействат. Именно такива ползваме с модела “Минесота”. Това е т. нар. механизъм за илюзии и отрицание. Следователно отрицанието на проблема е симптом. Това е при всички зависими.

За да мотивират близките на един зависим да го накарат да осъзнае, че проблемът му въздейства на цялото семейство, има концепция, че един зависим може да осъзнае проблема си, ако достигне своето дъно. Той трябва да го удари и да се оттласне от него.

Това дъно не е еднакво при всеки човек, а дори и при един и същи човек то има тенденция да се понижава. Когато за пръв път зависимият се събужда сутрин и не знае къде е или какво е правил, това може да се нарече дъно. Но повтори ли се, вече престава да е толкова фатално.

Да чакаме един човек да стигне своето дъно, може да означава да чакаме твърде дълго, докато умре. Затова е разработен специален метод - т.нар. семейна интервенция.

- Какво представлява този метод на практика?

А. Ш.: Създава се изкуствено “дъно”, криза, с която да се удари зависимият и той да проумее проблема. Това е вид конфронтация на зависимия с фактите от неговия живот. Само факти, без емоциите на семейството и техните страдания или оценки.

Когато се подготвя такава интервенция и се избират участниците, това трябва да са важни хора за зависимия. Те трябва да знаят какво е това зависимостта, да приемат, че това е болест и тя не зависи от волята на човека. Те си приготвят списък от факти и конкретни ситуации. Например казват: “Миналия петък се напи така, че лежа оповръщан пред блока. Аз трябваше да те вдигна и да те довлека до асансьора. Всички съседи те видяха. Много се срамувах.” Такива голи, сухи, брутални и конкретни факти.

Тези факти се представят на зависимия и след това му се поставя условие, че искаме да отиде да се лекува. Доста често това е ефикасно. Така се прави един вид огледало и той да се застави да го погледне.

- Стара българска традиция е всеки да пийне с вечерята по 50 г ракия. Какво е количеството алкохол, според което вече имаме зависимост?

А. М.: Няма количество. Въпросът е поради какво пие човек и дали може да не пие. Имах пациент, който пиеше веднъж годишно, но за 2 седмици. Изпиваше 2 каси водка. През останалото време не пиеше. Имах друг пациент, който не се напиваше, но десетина години изобщо не е изтрезнявал. Тази прословута ракия по 50 г я пиеше през час. Не се ожени, защото го помолиха да отиде трезвен на сватбата, а той не можа.

Източник: www.24chasa.bg

logo pic new

stop

pic7

bezpl telefon

da razviem

Посетители на сайта

1839289
Днес
Вчера
Тази седмица
Миналата седмица
Този месец
Миналият месец
Всички
212
840
3152
1831506
20471
37282
1839289

Вашият IP адрес: 3.236.68.118
2021-07-29 03:36