„Карантинна фотография“ - това е проектът, с който фотографът Иво Орешков излезе от карантинния период на изолация по време на по-строгите мерки срещу коронавируса.
"Като започна карантината, по цял ден стояхме вкъщи, нямаше работа, видях конкурс на тая тема – по картина или известно произведение на изкуството да се направи фотография и реших да участвам. Заради конкурса започнах да правя такива снимки, стана интересно и продължих", разказа Орешков.
В заснемането на сюжетите са се включили той, съпругата му и още двама негови познати.
"Самата атмосфера около този вирус беше страх, беше някаква масова паника и психоза. На мен това хич не ми харесваше. За мен нямаше повод за страх, въпреки ситуацията и реших с изкуството си да предам посланието, че не трябва да се страхуваме, независимо какво се случва."
Колко е силен творецът в ситуация на масова психоза? „Творчеството винаги е влияело на културата в този свят и винаги е променяло нещата в добра посока“, вярва Орешков, кой е водил успешно своя голяма лична битка в добра посока и има преживяна и друга, по-страшна "карантина" - наркотиците.
Иво Орешков е бил на дъното, „даже под дъното“. Зависим от наркотиците 8 години, срещнал обаче вярващи хора, които му вдъхнали вяра. Така успял да се откъсне от зависимостта си. „Говорейки ми за Бог и за Божия план за нас, човеците, аз разбрах, че не съм създаден да живея като парцал на улицата и да се унищожавам чрез наркотици. Разбрах, че мога да имам абсолютно пълноценен живот и ако се доверя на Бог, тази вяра може буквално да трансформира живота ми и точно така стана. Животът ми се промени, на 180 градуса се преобърна“, сподели той.
Пресметнал е, че за 8 години наркомания е изпил около 100 хиляди хапчета, „там някъде е бройката и живо чудо е, че съм оживял“.
"Моят живот е бил един вид бунт срещу Бога. Аз съм търсел себе си, но съм търсел по неправилния път", признава днес от дистанция на времето Иво Орешков.
„Когато открих вярата в Бога, открих, че животът може да е прекрасен и без наркотици, че човек няма нужда да взима някакви стимуланти, за да бъде щастлив. Самото щастие – то ни е дадено от Бог. Да се наслаждаваме на изкуството, да се наслаждаваме на природата. Аз обичам да планинарствам, за мен това е истинския „наркотик“, който е естествено даден от Бог на хората. Обаче ние, хората, си търсим всякакви наши начини да бъдем щастливи и обикновено бъркаме много, понеже животът ни е далече от Бога. Не знаем кое е истинското щастие. Реално погледнато – всяко погрешно решение, което човек взима за живота си, той го взима, защото го бърка по някакъв начин с щастието. Това са уроците, които аз съм научил.“
Сега той помага на други зависими. Участва в група за взаимопомощ, която са нарекли „Изход“. Приел е това като своя мисия и дълг, понеже самият той е бил избавен от този ад. „В Библията има един стих: „Даром сте приели, даром давайте“ и това е причината, поради която аз съм го приел това като мой дълг – да помагам и аз, както на мен ми е било помогнато. Един път седмично имаме сбирки с такива хора“, разказа Иво Орешков.
Най-трудното за един зависим е да си представи, че може да има живот извън наркотиците, подчертава фотографът. „И него го е страх да си помисли дори, че може да живее без наркотици. И вече моментът на самото пречупване, той да превключи да живее на тази скорост - без наркотици, след като спре. Това е първият най-труден момент за отлепването от дъното. Вторият за мен е самата ресоциализация, да може човек да се включи в нормалния живот. /…/ Наркоманите обикновено не ги е страх от смъртта, страх ги е от живота.“
Източник: bnr.bg
