Превенцията се разглежда и като здравна политика, и като философия, и като мироглед, изповядващ определени житейски ценности. 

Основната цел на превенцията най-общо е предотвратяването на риска от злоупотреба с дроги сред определена група, а оттук и предотвратяване на риска от възникване на лични вреди или вреди за обществото. А това означава и развиване на личностна и емоционална компетентност, възпитаване на отговорно отношение и поведение към себе си и другите, на социални умения и уважение към ценността на живота.

Превенцията не е обикновено информиране, безучастно осведомяване за последиците от употребата на вещества или само сплашван, или категорична забрана.

Превенцията е утвърждаване на модел на поведение и развиване на умения за живот без употреба на ПАВ. 

В зависимост от целевата група и степента на интервенцията срещу употребата и злоупотребата с тютюнопушене, алкохол и наркотици разработваме и осъществяваме превантивни програми, които целят осъществяването на:

• Обща (универсална) превенция – програмите се разработват за всички слоеве от населението, например за всички ученици в дадено училище;
• Селективна превенция – програмите са насочени към рискови групи или части от цялото население, например деца на родители, злоупотребяващи с наркотици, или ученици със слаби резултати в училище;
• Индикативна – програмите са предназначени за хора, които вече експериментират с наркотици.