В голяма част от семействата психоактивните вещества се възприемат като проблем, едва когато са налице последиците. Родителите по-скоро се опасяват от рисковете, до които води употребата на ПАВ, отколкото от прякото влияние и последици върху психиката и физическото състояние на децата си. Опасността от злоупотреба и зависимост към ПАВ не е толкова притеснителна за тях, колкото трябва да е. Вероятно родителите си казват „На мен, на моето семейство или на моето дете това не може да се случи! Абсурд!” Но дали това е така? И ако все пак се случи, как бихте реагирали? И какво бихте могли да направите, за да не Ви се случи това?
Превенцията започва от Вас самите, родители – Вие сте призвани да сте образец и вдъхновение за живота на децата си, създавайки такава семейна среда на топла връзка помежду си, в която децата да се учат да обичат, да общуват, да уважават, да решават, да избират, да създават пълноценни приятелства, за да може по-късно да израснат и да развият нужните качества, за да могат се справят сами.
Пред сериозността на проблема със зависимостите от психоактивни вещества (ПАВ) силно оръжие несъмнено е знанието.
С информацията, която Ви даваме, ние помагаме да намерите правилния подход при разговора с Вашите деца, да изградите родителски стил на поведение и възпитание, така че по-лесно да преодолявате евентуалните предизвикателства на Вашите деца-тийнейджъри, и Ви подкрепяме при изграждането на тяхната лична отговорност и информиран избор.
В предучилищната възраст започва изграждането на отношения на доверие и взаимно зачитане. Родители, помнете, че отношението към някои модели на рисково поведение, като употребата на цигари и алкохол, се формира както от Вашите думи, така и от Вашите постъпки.
Началната училищна възраст е времето за първите внимателни разговори за рисковете от употреба на наркотици. За тази възраст е характерно нетърпението на децата да утвърдят себе си като самостоятелни личности. Често те трудно оценяват последствията от своите постъпки. За тях са важни „тук” и „сега”. Но те осъзнават необходимостта от правила и приемат ограничения.
Пубертетът е решаващият период, в който Вие, родителите, трябва да отделяте особено внимание на общуването с младежите, за да съумеете да изградите ценностна система, която да изключва наркотиците. Юношите са лесно податливи на влияния, склонни са към рисково поведение. Личността се развива бързо, понякога взривно, с резки промени на емоционалните нагласи – от добра оценка за себе си, за семейството, за приятелския кръг и за училището, младежите хлътват в несигурност, съмнения и напрежение. За изграждане на отношението към света определяща роля има и „групата” – тя определя начина на обличане, музикалните предпочитания, заниманията в свободното време.
Препоръки за общуване
Бъдете реалисти за възможността децата Ви да бъдат въвлечени в употреба на наркотици.
Създайте атмосфера, в която Вие и детето да се чувствате удобно и да разговаряте.
Бъдете откровени за това, как се чувствате.
Изслушвайте внимателно.
Бъдете гъвкави и склонни да променяте мнението си и да постигате компромис.ю
Дайте възможност на детето да говори и да аргументира позицията си.
Приемайте сериозно идеите и чувствата на децата си.
Помагайте им да вземат решения.
Не се стремете да наложите своята позиция.
Не бъдете нападателни. Не критикувайте постоянно.
Не демонстрирайте, че познавате темите, за които нямате достатъчно информация.
Проявете интерес. Задавайте насочващи въпроси, за да си изясните мнението на детето. Уверете се, че сте разбрали точно какво казва.
Правете изводи, едва след като сте изслушали всичко.
Обърнете внимание на съдържанието, а не на начина, по който говори детето.
Бъдете внимателни с емоционално наситените изрази. Пазете се от думи или фрази, които могат да предизвикат тревожност и негативни емоции.
Открийте общи теми и мнения.
Открийте близки гледни точки, за да постигнете взаимно приемане и разбиране.
Страхове
„Не искам да бъда лицемер...”
Това, че Вие пушите, употребявате алкохол или сте опитвали дрога, не е причина да се откажете да разговаряте откровено с детето си. Споделете собствения си опит – няма нужда да създавате идеален образ за себе си!
„Не искам да го „подсещам”, той не е чувал за тези неща, а сега ще му стане интересно...”
Обсъждането на темата не прави от младежа наркоман. Можете да сте сигурни, че той вече е осведомен за наркотиците. Разговорите ще обогатят неговите познания и ще му дадат възможност да разбере вашата позиция.
„Не се чувствам удобно в тази роля...”
Няма нищо лошо да споделите с детето си, че се чувствате неудобно. Едно такова признание ще покаже, че безпокойството Ви е породено от естествени притеснения, а не от нещо, което детето Ви е направило или казало.
Грешки
Разговор от позицията на силата
„Седни тук и ме слушай!”
Императивен тон
„Ти трябва!”; „Ти ще...!”; „Недей!”
Наставление и отричане правото на мнение
„Това, което трябва да направиш, е ...”
Порицание
„Държиш се глупаво!”; Другите ще си помислят, че ти ...!”
Заплаха
„Ако не престанеш, аз ще ...”; „Само да се прибере баща ти ...!”
Поставяне на диагноза
„Грешката при теб е, че ..”
Незачитане на достойнството
„Ти си едно нищо!”; „Ти си само един глупак.”
Поучаване
„Ако имаше поне малко разум щеше ...”
Разпит
„Защо, кой, кога, как?”; „Разкажи ми!”; „Признай!”
Риторични въпроси с неблагоприятни отговори
„Ти не би желал, нали?”; „Сигурно си мислиш, че наркотиците не са проблем, а ...?!”
Признаци за употреба на наркотици
Често пъти липсват ясни симптоми за употреба на наркотични вещества, особено в начален стадий. Трудно е да се направи разлика между нормалното юношеско поведение и поведението, предизвикано от употребата на дрога. Много от възможните симптоми и признаци са нормални за пубертета прояви и трябва да се преценяват според конкретната ситуация. За да разберете дали детето Ви употребява наркотици, трябва да познавате нормалното му поведение. Много е важно да имате силна емоционална връзка с детето си, за да разпознаете отрано промените, които може да се дължат на дрогата.
1. Поведенчески и психологически промени
• Влошено представяне в училище – намаляване на успеха, постепенна загуба на интерес към обучението, спорт, хобита; чести отсъствия от училище, закъсняване за учебни занятия;
• Откъсване от традиционния приятелски кръг и нови контакти с ученици и приятели извън училище, за които е известно, че употребяват наркотици;
• Занемаряване на външния вид и личната хигиена, носене на дрехи с дълги ръкави, дори и в най-топлото време.
• Специфична силна миризма на пушек от дрехите.
• Дъвчене на ментова дъвка при връщане вкъщи, употреба на стайни ароматизатори;
• Изчезване на вещи от дома, харчене на прекалено много пари;
• Промени в режима на сън – дълги периоди на безсъние или на сън;
• Промени в хранителните навици – намален или увеличен апетит, особено за сладки неща (при употреба на канабис);
• Резки промени в настроението – от истерична радост и неконтролируем смях до повишена раздразнителност, неоправдани избухвания, агресивност и насилие;
• Трудна концентрация на вниманието, проблеми при запаметяване; разсеяност, отнесеност и вялост;
• Детето е станало потайно –употребяващите дрога предпочитат усамотението, често се заключват в стаята си, като не разрешават никой да влиза при тях;
• Дълги периоди, прекарвани в усамотение в стаята или банята – звукът на течаща вода маскира шумове, свързани с приготвянето и инжектирането на дрогата;
• Използване на таен или кодиран език с приятели, разговори по телефона шепнешком, пестеливост на информация или пък прекалена многословност за незначителни неща;
• Рязка промяна в поведението – останало само или в компанията на приятели, то често приготвя някаква храна, от която вие никога не опитвате. Употребяващите наркотици често ги консумират в храна, за да се засили въздействието им;
• Упорито избягване на зрителния контакт със събеседника – стремеж да се прикрие неестествената промяна в големината на зениците и блуждаещият поглед.
2. Физически промени
• Промяна на телесното тегло – рязко отслабване или напълняване;
• Силна жажда, постоянно приемане на вода или други течности;
• Пристъпи на прозяване и сънливост;
• Бледност и нездрав външен вид;
• Нарушена координация на движенията, треперене на крайниците;
• Неясен и забавен говор;
• Обриви около устата и носа;
• Постоянна хрема;
• Зачервени, помътнели или влажни очи;
• Сенки под очите;
• Силно разширени (при употреба на канабис) или свити, точковидни зеници (при употреба на опиати), които не реагират по обичайния начин на светлина;
• Дразнене на очите от слънце и силна светлина – много често такива деца ходят постоянно със слънчеви очила;
• Прекалено изпотяване;
• Накъсано дишане;
• Изгаряния по устните или пръстите, белези по ръцете, охлузвания или възпаления на кожата;
• Следи от употребата на дрога в стаята на детето: листчета, машинка и филтри за свиване на цигари (за марихуана); спринцовки, обгорени лъжички, гумени или еластични шнурове за пристягане на ръката при инжектиране, капачки; бинтове, памук, спирт; найлонови пликчета, смачкани парчета станиол; наргиле, саморъчно направена лула, остатъци от цигари с марихуана, опаковки от лекарства и др.; поява на необичайни и нови растения в саксиите с други цветя или нови, в които могат да бъдат стръкове канабис.
Реакция
Как да постъпите, ако имате съмнения, че детето Ви употребява наркотици:
• Преди да говорите с детето си, се срещнете със специалист, с когото обсъдете знаците – той може да прецени по-добре от Вас дали става въпрос за употреба на наркотици, на какъв етап от употребата е детето и как трябва да се действа;
• Свържете се с училището на детето, говорете с класния ръководител и се осведомете дали други учители са забелязали отклонения в поведението и представянето му. Помолете ги да Ви се обадят, щом забележат нещо;
• Документирайте всяко открито доказателство за тревожно отклонение в поведението и употреба на наркотици. Това е важно, защото детето ще се опитва всячески да Ви убеди, че нещата не са станали така, както Вие твърдите.
• Проведете разговор с детето си и му кажете за всичко онова в поведението му, което Ви притеснява, посочете му това, което Ви кара да мислите, че то употребява наркотици и има нужда от помощ, за да спре. Не преговаряйте, не се пазарете с него и не спорете. Бъдете ясни и кратки. Посочете му документираните от Вас признаци.
• Проверете дали детето Ви употребява наркотици с тестове за всички видове дрога, които се продават в аптеките, а изпълнението им е лесно в домашна обстановка. Но знайте, че различните видове тестове „ловят” употребата в различен срок – проверете това в упътването към опаковката. За да сте сигурни в теста, контролирайте детето си, елиминирайки възможността да смеси урината си с други течности. Не го предупреждавайте, че ще правите тест, защото то може да се снабди с „чиста” урина от свой приятел и да я скрие някъде в банята преди теста.
Как да постъпите, ако сте сигурни, че детето Ви употребява наркотици:
• Запазете спокойствие и преценете фактите, като не бързате да обвинявате и да търсите виновни;
• Разговаряйте помежду си с другия родител, за да приемете единна позиция, която да представите пред детето;
• Изберете момента за разговор – когато детето не е под въздействието на наркотици, не е разстроено или ядосано;
• Не се карайте, опитайте се да овладеете емоциите и гнева си и не изгаряйте мостовете помежду си. Кажете на детето си, че го обичате, че може да разчита на Вас, че ще направите всичко, за да му помогнете. Разберете от колко време употребява наркотици, колко често, какъв вид, как се снабдява, кога е бил последният прием;
• Споделете с детето си предупредителните сигнали и му обяснете, че проблемът с наркотиците е много сериозен и се налага да му отделите цялото си внимание и семейна подкрепа, за да може с професионална помощ да се превъзмогне. В противен случай може да стане фатален;
• Слушайте внимателно всичко, което детето Ви ще каже в отговор – открийте защо детето е започнало да взема наркотици и му помогнете да си изясни причината да посегне към тях;
• Разговаряйте с детето, като не се опитвате да го поучавате – в този момент той нищо няма да възприеме. Но бъдете до него – с любов и търпение;
• Не се опитвайте да се справите с този сериозен проблем сами, а потърсете компетентната ни помощ и съвет.
