Със заявка за промени в Закона за хазарта и по-силна регулация на рекламите на хазарт приключи дискусията във вторник в парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта, в която участваха представители на две противостоящи групи - неправителствени организации и хазартният бизнес.

Дискусията беше провокирана от отворено писмо до институциите на Националната мрежа за децата и Асоциация "Родители". В него двете организации изразиха безпокойство от "безпрецедентния рекламен натиск за залагане" по време на Световното първенство по футбол и настояха за регулация на медийното съдържание, свързано с хазартни игри, както и за спешни мерки за предпазване на непълнолетни лица от развиване на хазартна зависимост.

Инициативата на неправителствения сектор беше ясно подкрепена от депутатите в комисията. Председателят й Халил Летифов от ДПС изрази увереност, че ще последва законодателна инициатива. Радостин Василев от ПП заяви, че парламентарната му група обсъжда и подкрепя предложените промени: "Считам категорично, че секторът не може да се саморегулира и държавата трябва да влезе в своята роля - не само по отношение на рекламата, но и по отношение на облагането. Промяната е законодателна и тя трябва да е рестриктивна."

Илина Мутафчиева от ДБ също се ангажира да работи за по-силна регулация - особено във връзка с непряката реклама на хазарт. "Саморегулацията е в сферата на добрата воля, а аз искам да видя добра воля, която е обвързваща от страна на държавата", каза тя.

По-уклончив в изказването си беше бившият министър на младежта и спорта Красен Кралев от ГЕРБ. Според него проблемът с рекламата на хазарт е "изключително интересен" и се поставя навреме, но за него не трябва да се говори "толкова емоционално".

Какво казват организациите

Мария Брестничка от Национална мрежа за децата изложи част от предложенията на организациите за промени в регулацията на хазартните реклами. Сред исканията са въвеждане на пълна практическа забрана на рекламите на хазарт, налагане на правила за ясно обозначаване на обекти, където се играят хазартни игри, и повишаване на възрастта за участие в подобни дейности от 18 на 21 години. От НМД настояха също да се въведе изискване за предупреждение за риск от зависимост в обектите и сайтовете, които развиват хазартна дейност, както и да се утежнят наказанията за въвличане на непълнолетни лица в игри за залагания.

"Искам да ви помоля да си представите деня на едно дете, което става сутрин и започва да се приготвя за училище, а от телевизора чува реклами на хазарт. Излиза навън, където на улицата вижда да огромна табела на хазартна зала. Влиза в метрото, а там има разлепени стикери с QR кодове, които водят до онлайн платформи за залози", каза Брестничка. "Това е дете, което още няма проблем с хазарта и още не залага джобните си за мачове, но за което хазартът вече е нормален и е част от всекидневието, и то в страна, където пряката реклама на хазарт официално е забранена."

Според изпълнителния директор на НМД Георги Богданов през последната година рекламата на хазарта е станала "трудно поносима" и е повсеместна. "Нито регулацията, нито саморегулацията работят в посока децата да не бъдат облъчвани денонощно от тези реклами."

В подкрепа на тезата му адвокат Юлия Раданова от Института по медиация и управление на спорове представи примери от регулацията на хазартните реклами в други държави, в които важи пълна или частична забрана - като Италия, Норвегия, Латвия, Белгия. Ивайла Касърова от Държавна агенция "Закрила на детето" пък припомни споразумение за защита на децата от неблагоприятно съдържание, сключено между агенцията и обществените БНТ и БНР от 2020 г.

Ева Борисова от Асоциация "Родители" посочи, че никой родител не може да предпази детето си без подкрепата на институционални мерки.

Какво казва хазартният бизнес

Очаквано представителите на игралната индустрия възразиха срещу предложенията за пълна забрана на рекламите на хазарт. И обявиха, че като саморегулация са подготвили меморандум от девет точки, свързани с ограничаване на хазартните реклами, който предстои да бъде подписан.

Тези точки предвиждат да не се включват лица под 23-годишна възраст в реклами на хазарт, да не се съобщава размерът на паричните награди в рекламите, да не се излъчват телевизионни реклами в часовия диапазон от 5 до 18 часа (освен ако по това време не се провежда спортно събитие) и т.н. Добавена е и нова точка - да не се поставят реклами на хазартни компании върху детски и юношески спортни екипи.

От Асоциацията на игралната индустрия в България, Асоциацията на хазартните дейности и Българската гейминг асоциация настояха да се мисли за баланс - нито пълна свобода, нито пълна забрана. И сравниха хазартните реклами с тези на "Кока-Кола", "Макдоналдс", лекарствата и бързите кредити.

Саморегулацията не стига

Представителите на неправителствения сектор и депутатите в парламентарната комисия се съгласиха, че предложенията на хазартния бизнес за саморегулация не са достатъчни срещу рекламното облъчване на деца и младежи и подтикването им към зависимости.

Психоложката Десислава Безинска-Шеинкова призова държавата да положи усилия за профилактика и помощ при зависимост от хазарт. Председателят на Националния младежки форум Мирослав Цеков цитира млади хора в малки населени места, че залата за залагания често е единственото място, където могат да се срещат с приятели. "Говорим за проблемите на децата и младите хора на парче, а е нужен по-последователен подход", каза той, отбелязвайки Стратегията за детето и все още неприетата Национална стратегия за младежта.

Стана дума и за това, че на хартия част от постъпленията от хазарт, които получава спортното министерство, трябва да се инвестират в инициативи за превенция на зависимости сред младите хора, но вместо това потъват в сдружения, които правят неефективни медийни кампании. "Концерти и фестивали не са превенция на зависимости", каза Мирослав Цеков.

Той отново беше подкрепен от депутатите в комисията с изключение на Красен Кралев от ГЕРБ, според когото парите по тези програми няма как да бъдат изхарчени за нещо различно от медийни кампании.

Източник: capital.bg