Основни понятия

stzagora

ПРЕВАНТИВНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО ЗАВИСИМОСТИ - СТАРА ЗАГОРА 

Речник на основните понятия и термини

А

Абстинентен синдром:

Група физически и психически болестни прояви в различно съчетание и степен на изразеност, които се развиват при прекъсване или рязко намаляване на употребата на едно психоактивно вещество, което е било приемано често, обикновено за продължителен период и/или във високи дози -  болки по тялото и ставите, повръщане, мускулни спазми, безсъние, обилно изпотяване, горещи и студени „вълни”, диария, обезводняване, световъртеж и резки колебания в кръвното налягане.

Абстиненция:

Ясно определен, измерим сбор от физически реакции, които възникват в резултат на прекратяване или намаляване на употребата на алкохол и наркотици.Думата абстиненция, която означава въздържание (неупотреба на психоактивното вещество след период на продължително приемане), понякога се употребява като синоним на психичния и физически дискомфорт (абстинентния синдром), в който изпада редовно приемащият при липса на веществото.

Агонист:

Субстанции, които наподобяват действието на естествено съществуващи в мозъка вещества чрез активиране на същите рецептори в централната нервна система.

Алкилнитрати

През последните години сред някои представители на западната данс култура са популярни под наименованието 'poppers': амилнитрат, бутилнитрат, изобутилнитрат. Летливите нитрати обикновено са бистри или със сламеножълт цвят и се съхраняват в малки шишенца или тубички. Изпаренията се вдишват през устата или носа, като търсеният ефект е усещането на краткотраен, но интензивен „прилив”, който се дължи на силното разширяване на кръвоносните съдове и усиленото преминаване на кръвта през мозъка и сърцето. В резултат на това лицето и вратът се зачервяват. Ефектът изчезва след около 2-5 минути (при някои потребители има усещане за забавяне на времето). Освен силното зачервяване на кожата, алкилнитратите причиняват интензивно сърцебиене, а често и виене на свят и припадък /особено при приемане по време на танц/. Често последствие от употребата е главоболието. Бързопреходните проблеми включват гадене, ниско кръвно налягане и загуба на ерекция. Алкилнитратите са изключително опасни за хора с анемия, глаукома, травми на мозъка, дихателни и сърдечни проблеми. Те намаляват способността на кръвта да пренася кислород. При честа употреба също се уврежда кожата около устата и носа. Ако се разлеят, алкилнитратите могат да изгорят кожата. Те са изключително пожароопасни. Поглъщането им може да има фатални последици.

Алкохол:

Вещество, което подтиска централната нервна система и забавя активността на главния и гръбначния мозък.

Алкохолизъм:

Клиничен синдром, характеризиращ се с тежка и продължителна употреба на алкохол, независимо от тежките негативни последици за здравето и социалния статус на индивида.

Амотивационен синдром:

Усещане за липса на способност за фокусиране и концентрация, липса на мотивация за извършване на ежедневните задачи (по време на работа и/или училище), вероятно в резултат на активните съставки на марихуаната, които остават в организма в продължение на много дни след интоксикация.

Амфетамин:

Стимулант с висок потенциал за зависимост, който предизвиква повишена бдителност и активност.

Аналгетик:

Вещество, чието приемане намалява усещането за болка. В някои случаи може да има психоактивни свойства.

Анестетик:

Вещество, чието приемане води до липса на чувствителност (обикновено е свързано със загуба на съзнание).

Аналог:

Всяко вещество, което не е включено в приложенията към Закона за наркотичните вещества и прекурсорите, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещества и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм.

Антагонист:

Субстанции, които пречат да се появят ефектите на друго вещество, като блокират рецепторите в мозъка, чрез които това вещество реализира действието си. Напр. налтрексонът е антагонист за опиоидите (опиатите). Антагонистът не предизвиква никакъв ефект при свързването си с рецепторите и не ги активира.

Б

Бензодиазепини:

Вид мозъчни депресанти, които се употребяват основно като успокоителни, приспивателни и миорелаксанти. При продължителна употреба могат да предизвикат тежка зависимост.

Болест:

Определен болестен процес, който има характерни симптоми. Може да засегне цялото тяло или част от него. Неговата етиология, патологияи прогноза могат да бъдат известни или неизвестни.

Бупренорфин:

Синтетичен агонист/антагонист, който се използва в субституираща терапия при зависими от хероин. Абстиненцията от бупренорфин е по-мека и рискът от свръхдоза е по-малък, отколкото при други опиоидни агонисти.

В

Влечение:

Характеризирасилното желание и копнеж за употреба на психоактивни вещества.

Въздържание:

Неупотреба на наркотици или алкохол, често след период на зависимост от тях. Въздържанието може да предизвика абстинентен синдром.

Д

Двойна диагноза:

Термин, използван, когато дадено лице е едновременно със зависимост към вещества и има специфично психично разстройство, което е независимо от зависимостта.

Двойна зависимост:

Явление, при което индивидът е зависим към две или повече химични вещества или наркотици. Често потребителите са зависими от вторичен наркотик, който намалява абстинентната симптоматика или въздействието на първичния наркотик.

Девиантност:

Поведение, което се отклонява от социално приемливите норми.

Депресанти:

Химични вещества, които подтискат, намаляват или възпрепятстват част от активността на централната нервна система (ЦНС), като предизвикват отпускане, успокояване, сън. Обикновено имат висок потенциал за формиране на зависимост. Депресанти са успокоителните и приспивателните, опиоидите, невролептиците, както и алкохолът.

Детоксификация:

Процес, даващ възможност на тялото да се освободи от наркотика и да преодолее абстинентните симптоми с помощта на медикаменти. Обикновено детоксификацията е първата стъпка в програмите за лечение на зависимостта. Преживяването на абстинентните симптоми без облекчаване със съответните медикаменти е известно на жаргон като „студена пуйка”.

Дизайнерски дроги:

Новосъздадени въз основа на химическата структура на известен наркотик химически вещества с психоактивни свойства. Синтезират се специално за продажба на черния пазар и за да се заобиколят наредбите за контрол по отношение на наркотичните вещества, тъй като не са включени в съответните списъци (в българският ЗКНВП обаче съществува понятието аналог - всяко вещество, което не е включено в приложенията към закона, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм). Терминът „дизайнерски дроги” възниква през 80-те години на ХХ век, но концепцията за обновяване на психоактивните вещества не се отнася само до нелегалното производство – във фармацевтичната индустрия тя е един от основните принципи за усъвършенстване на лекарствата.

Доза

Това количество от една дрога, което е необходимо, за да се получи желаният ефект при приелия го индивид (и при лечение, и при непредписана употреба).   

Допамин:

Този невротрансмитер, който всички наркотични вещества най-често засягат, се свързва със зависимостта чрез своята роля като един от факторите за удоволствието.

Дрога

Думата има широка употреба: в България допреди няколко години „дроги” беше по-скоро жаргонен израз, с който се обозначаваха нелегално разпространяваните „улични” психоактивни вещества, но напоследък названието се употребява като синоним на наркотици или на лекарство (каквото е значението му в много европейски езици). В англоезичната медицинска литература така се нарича всяко (биологично активно) вещество, което има потенциал да предотвратява заболявания или да ги лекува, както и когато подобрява умственото или физическо състояние. Във фармакологията „дрога” означава всеки химически агент (обикновено от животински или растителен произход), който променя биохимичните или физиологични процеси в тъканите или организма. В контекста на международния контрол на наркотиците „дрога” е всяко от веществата в Списъци І и ІІ на Конвенцията от 1961 г., независимо дали са естествени или синтетични. Използването на израза „нелегални/или забранени/ дроги” трябва да бъде избягвано, доколкото нелегални могат да бъдат производството, разпространението и т.н. на наркотиците, но не и веществото само по себе си.

Дългосрочни ефекти:

Ефектите в резултат на често повтаряща се и/или продължителна употреба на наркотика, които са свързани с трайно изменение на психичното и физическо функциониране.

Други:

GHB – гамахидроксибутират (гамахидроксимаслена киселина). Излязъл от употреба операционен анестетик, който в ниски дози води до отпускане, успокояване и лека еуфория, в умерени дози - до заспиване, а високите дози предизвикват гадене, схващане на мускулите, конвулсии, припадък, подтискане на дишането, колабиране и кома. Смесването му с алкохол е много опасно и може лесно да доведе до фатални последици.

DMA – 2,5 диметоксиамфетамин

MDA – 3,4 метилендиоксиамфетамин

MDEA – 3,4 метилендиоксиметиламфетамин

MDMA – 3,4 метилендиоксиметамфетамин

LSD – (Lysergsaurediaethylamid) диетиламид на лизергиновата киселина /ДЛК/

PCP – фенилциклохексилпиперидин (фенциклидин)

2 CB – 4 бромо 2,5 диметоксифенетиламин

Е

Експериментиране:

Единична употреба (опит) на психоактивно вещество. В периода на експериментиране няма формирана зависимост към веществото.

Екстази:

Уличен термин за редица вещества, чиято структура е подобна на синтетичния стимулант MDMA (methylenedioxymethamphetamine). Химичната структура на MDMA го свързва със стимулантите и някои халюциногени. Наркотиците, продавани като „екстази”, често съдържат вещества като амфетамини, амфетаминови производни, кофеин, аспирин, парацетамол, кетамин като добавка или на мястото на MDMA.

Ентактоген:

названието произлиза от гръцките „ен” (вътре) и „ген” (пораждам) и латинското „тактус” (такт). Свързано е със състоянието, което позволява на индивида да „създава контакт” със собствените си чувства и тези на другите, при което става по-чувствителен и приятелски настроен и общуването му доставя повече удоволствие. Пример за такова вещество е МDМA.

Еуфория:

Телесен комфорт, благополучие, липса на болка или стрес. В психиатрията - необичайно или преувеличено чувство за благосъстояние.

З

Зависимост (наркотична):

Различни по изразеност физиологични, поведенчески и/илипсихичнибелези и симптоми, предизвикани от постоянна или периодична употреба на психоактивно вещество, при което тялото и психиката привикват с него. Психоактивното вещество става необходимо за функционирането на целия организъм, а най-характерният признак на зависимостта е непреодолимото желание за прием на нови дози ПАВ, за да се чувства зависимият индивид добре и да избегне дискомфорта. Психичната (психологична) зависимост се отнася до силното желание и чувството за намален контрол над употребата. Липсата на съответното вещество води до психичен дискомфорт. Физическата (физиологична) зависимост включва променен толеранс и симптоми на абстиненция при прекратяване употребата на наркотика; тя е следствие от приспособяването на тялото към системното въвеждане и въздействие на наркотика. Терминът е препоръчан още през 1964 г. от СЗО като заместващ понятията „наркомания” и „пристрастяване”.

Затъмнение (blackout):

Забравяне на всичко или на част от това, което се случва по време на периода на интоксикация, когато индивидът е в будно състояние.

Злоупотреба с наркотични вещества:

Употреба на наркотични вещества, която се отразява негативно на здравето, психологическото, поведенческото и социалното функциониране на индивида. Според Световната здравна организация терминът е двусмислен и се препоръчва в медицинската литература да бъдат употребявани „увреждаща употреба” и „рискова употреба”. Увреждащата употреба е модел на употреба на психоактивни вещества, който уврежда физическото или психично здраве. Обикновено, макар и не винаги, увреждащата употреба е свързана с негативни последици за обществото. Рисковата употреба е модел на употреба на психоактивни вещества, който води до повишен риск от вредни последици за употребяващия. За разлика от увреждащата употреба, при рисковата употреба винаги са налице общественозначими последици, независимо от липсата на някакво разстройство при употребяващия индивид.В контекста на международния контрол върху наркотиците за злоупотреба се счита всяка употреба на вещество под международен контрол с нелечебни цели (непредписано), във високи дози или за неоправдано дълъг период от време. Според българския ЗКНВП „злоупотреба с наркотични вещества означава употреба на забранени наркотични вещества или употреба без лекарско предписание на лекарствени средства, съдържащи наркотични вещества, поставени под контрол”.

И

Импулс (компулсивност):

Непреодолим импулс да се извърши някакво действие, въпреки наличието на очевидно по-добри решения.

Инструменти:

Оборудване, което се използва при приготвянето и консумацията на незаконни наркотици.

Интервенция:

Всеки опит от професионалист да помогне на зависим към вещества човек, за да може той да направи промяна в поведението си, и да го насочи към лечение и възстановяване.

Интоксикация:

Състояниеслед прием на достатъчноколичество психоактивно вещество,което води до поведенчески и/или физически промени. По време на интоксикация способността да се мисли и да се действа намалява.

Интравенозно:

Някои вещества се инжектират във вените,т.е. интравенозно. Това често се нарича ИВ употреба на наркотици.

Инхаланти:

Летливи вещества, които се вдишват съзнателно с цел изпадане в еуфория. Най-често вдишваните вещества включват: лепила, бои и лакове, битови почистващи средства и разтворители, горива, лак за коса и други летливи химикали.

К

Кетамин:

Халюциногенен, дисоциативен анестетик, използван в хирургията и ветеринарната медицина, с обезболяващи (облекчаване на болката) и халюциногенни свойства. Предизвиква амнезия (загуба на паметта),ниските дози имат стимулиращ ефект, средните и високите дози водят до чувството, че човек се отделя от тялото си (изпада се в т.нар.„близки до смъртта преживявания”).Приемането му е свързано с риск от подтискане на дишането, предизвикване на гърчове и сърдечна недостатъчност. Особено опасно е смесването му с алкохол (или други психоактивни вещества). Ефектите му при системна употреба не са изчерпателно изследвани, но се счита, че води до трайни изменения в психиката.

Кодеин:

Вещество, получено от морфина,което се използва за лечение на болковия синдром.

Кокаин:

Стимулант, представляващ в чист вид бял кристален прах, извлечен от листата на южноамериканско растение.

Комбинирана употреба:

Едновременната или последователнатаупотреба на две или повече психоактивни вещества. При повечето злоупотребяващи с ПАВ употребатае комбинирана.

Краткосрочни ефекти:

Ефекти, които настъпват много скоро след приемането на психоактивно вещество (наведнъж или на последователни порции за кратък период от време) на единична доза от определен наркотик.

Крек:

Кристализирана форма на кокаина, предназначена за пушене, която поради изключително високия си потенциал за зависимост,е много опасна. Този наркотик често е лесно достъпен и евтин.

М

Марихуана:

Продукт на конопеното растение Cannabis sativa. Сушените листа от това растение се използват като наркотик за пушене.

Метадон:

Разработен е в Германия по време на Втората световна война, поради недостиг на морфин. Днес той се използва главно за лечение на наркотична зависимост от опиати.

Метамфетамини:

Вещества със силно стимулиращо действие, които са част от голямата група на амфетамините. Те са с висок потенциал за формиране на зависимост излоупотребата с тях е доста честа.

Морфин:

Основната активна съставка на опиума. Използва се като мощен противоболков медикамент. Има висок потенциал за формиране на зависимост.

Н

Налоксон:

Налоксонът е бързодействащ опиоден антагонист, който се използва като животоспасяващ медикамент при свръхдоза от опиати (хероин, морфин и др.). Той може да се инжектира интрамускулно, интравенозно или подкожно.

Налтрексон:

Налтрексонът е дългодействащ опиоден антагонист. Той блокира всички ефекти на опиоидите (хероин, морфин и т.н). Ефектите му са подобни на тези на налоксона, но е по-мощен и има по-голяма продължителност на действие. Предписва се, за да помогне на хората да поддържат ремисия след детоксикация от хероин или други опиати.

Наркомания:

Болестно разстройство, възникнало вследствие на създадена зависимост към психоактивни вещества. Основен белег е непреодолимото желание за прием на веществото, някои физиологични прояви на зависимост и редица социални промени.

Наркотично вещество:

Всяко природно и синтетично вещество, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система - предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятието и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. Произлиза от гръцката дума за "ступор" и първоначално се отнася за разнообразие от вещества, които облекчават болката и често предизвикват усещане за благополучие и имат успокоителен ефект.

Понятието се употребява с разнородни значения:

  • като синоним на психоактивни вещества;
  • само за контролираните психоактивни вещества;
  • само за психоактивните вещества, водещи до изразена зависимост;
  • в медицината наркотични дроги се наричат химичните агенти, които предизвикват ступор, кома или нечувствителност към болка (по-често се използва съчетанието наркотични аналгетици);
  • в контекста на международния контрол на наркотиците за наркотични вещества се смятат изброените в съответните конвенции. Според българския Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) „наркотично вещество” е всяко упойващо и психотропно вещество, включено в приложения № 1, 2 и 3 на закона (като съответно „упойващо вещество” е всяко вещество, природно или синтетично, включено в Списък I и Списък II на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г., а „психотропно вещество”" е всяко вещество, природно или синтетично, или всеки естествен материал, включени в Списък I, Списък II, Списък III и Списък IV на Конвенцията за психотропните вещества). Според определението на ЗКНВП „наркотично вещество” е и всяко друго природно и синтетично вещество, невключено в приложения № 1, 2 и 3 на закона, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.”

Невролептик:

Психоактивни вещества, използвани за лечение на остри или хронични психози. Наричани са още антипсихотици и големи транквилизатори. Невролептиците имат нисък потенциал за привикване.

Невротрансмитери:

Вещества в мозъка, както и в други части на нервната система, които се освобождават от нервните клетки и впоследствие се прикрепят към рецепторите на нервните клетки с цел стимулиране и предаване на информация на втората клетка.

Незаконно преработване:

Действия, в резултат на които се извършва разделяне и рафиниране на наркотични препарати за усилване на упойващото им действие, напр. приготвяне на разтвор от опиум с използване на оцетен анхидрид се приема за производство и преработване.

Незаконно придобиване:

Купуване, получаване в замяна, даване в заем или подаряване, присвояване на намерени наркотични вещества. За придобиване се счита и събирането на диворастящи растения , които съдържат наркотични вещества.

Незаконно съхраняване:

Всяко умишлено действие, свързано с местонахождението на веществата в собственост на виновния – у него, в дома му, в скривалище и на други места.

Никотин:

Алкалоид, който се открива в тютюна. Той е лек стимулант и води до зависимост.

О

Опиати:

Вещества от групата алкалоиди (естествени, произведени от опиевия мак, полусинтетични, синтетични) с морфиноподобно действие - морфин, кодеин, включително и техните производни, напр. хероин, метадон.

Опиоиди 

Общо название, използвано за опиатите и техните синтетични аналози, които действат подобно на морфина (особено по отношение на възможността за облекчаване на болката).

Отричане:

Защитен механизъм, който не позволява на лицата да признаят, че химическите вещества се намесват в тяхното функциониране. За да бъде успешно лечението, е нужно тези защитни механизми да бъдат преодолени.

Отчаяние:

Чувство на загуба на цялата надежда и увереност, често срещано при зависимост от психоактивни вещества.

П

Предозиране (свръхдоза):

Състояние на временна загуба на съзнание и/или основни жизнени функции, като дихателна и сърдечна дейност. Настъпва при приемане на по-висока от поносимата за организма доза.

Прогресия:

Активна употреба, която създава все по-голям брой социални, психологически, правни и физически проблеми. Когато индивидът продължава употребата, зависимостта прогресира към по-тежко състояние.

Психеделични дроги:

Имат способността да пораждат състояния на необикновено променено възприятие, мислене и чувства, които обичайно не се изпитват (с изключение може би на сънищата или при религиозна екзалтация). Обикновено така се наричат класическите халюциногени – LSD, мескалин и псилоцибин, но не всички психеделици предизвикват обособени халюцинации.

Психическа зависимост:

Характерно е непреодолимото желание за нов прием на психоактивно вещество. При липса прием на веществото настъпват общо безпокойство, напрежение, агресивност, безсъние, раздразнителност, чести промени на настроението, депресия.

Психоактивни вещества (ПАВ):

Всички химични вещества, които предизвикват физически, психични, емоционални или поведенчески промени в употребяващия.

Психоза:

Тежко психическо разстройство със симптоми на налудности или халюцинации, характеризиращи нарушено възприемане и осмисляне на реалността, загуба на връзката с реалността. Нарушена е способността за адаптация към средата и адекватното взаимодействие с околните.

Психотропна субстанция:

Всеки химичен агент, влияещ осезаемо върху мозъка и психичните процеси (т.е. психоактивно вещество). В контекста на международния контрол на наркотиците, психотропни субстанции са веществата, естествени или синтетични, в Списъци І, ІІ, ІІІ или ІV на Конвенцията от 1971 г.

Р

Ремисия:

Период на въздържане от употреба на вещество.

Рецептори:

Структури, които съществуват по външната страна на нервните клетки и отговарят на стимулация, причинена от невротрансмитерите. Резултатът е стимулиране на клетките, към които е свързан рецепторът.

Рецидив:

Връщане към редовна употреба на психоактивни вещества след период на въздържание. Времетраенето и честота на рецидивите са различни при отделните индивиди.

Риск:

Статистическата вероятност, че проблемът, т.е. химическата зависимост, може да възникне при определен индивид.

Рохипнол:

Бензодиазепинов медикамент, използван като приспивателно, който е известен като „наркотик на изнасилвачите”. Причинява загуба на съзнание, намаляване на мускулния контрол и антероградна амнезия (невъзможност за запаметяване на нова информация). Рохипнол е медикамент с висок потенциал за формиране на зависимост и е изключително опасен, особено в комбинация с алкохол.

С

Свръхдоза:

Състоянието се получава при прием на повече наркотици, отколкото тялото може да понесе. Такава употреба предизвиква остри нежелани ефекти върху тялото или мозъка на употребилия, а симптомите са загуба на съзнание, кома или дори смърт.

Седатив/Успокоително:

Всеки от групата депресанти на ЦНС, който действа успокояващо и отпускащо, намалява тревожността и нервността. Основни класове успокоителни, които имат и приспивателно действие, са бензодиазепините и барбитуратите.

Серотонин:

Невротрансмитер, който има основна роля в регулацията на съня, настроението, апетита и др. Неговата концентрация в синаптичното (междуневронното) пространство се повишава от стимуланти, напр. екстази, и неговото освобождаване се подтиска при стимулация на опиоидните рецептори.

Симптоми/Синдром

симптомите са характеристики, признаци на болестно състояние. Специфичното съчетание на определени симптоми, чрез което се дефинира дадено заболяване, се нарича синдром.

Стимуланти:

Всяко вещество, коетоактивира централната нервна система,предизвиква повишаване на невронната активност, пулса, кръвното налягане, дихателната честота, поддържаупотребяващия в будно състояние. Такива са стимулантите от амфетаминов тип, кокаинът, кофеинът, никотинът и т.н.

Странична реакция:

Тъй като всяко вещество има повече от един ефект върху употребяващия, освен търсеният ефект са налице и други физически и психични ефекти, които могат да бъдат неприятни и потенциално опасни. В общата медицина и фармакологията нежелана реакция се нарича токсичният ефект върху физиката и психиката. В контекста на непредписаната употреба на дроги неблагоприятният физически или неприятният психически ефект върху употребилия.

Субституираща и поддържаща терапия:

Дългосрочно лечение на зависимостта от наркотици със законно произведени медикаменти (например, метадон), който е подобен на веществото, към което индивидът е зависим. Използва се като терапия на зависимост към опиати (хероин, морфин). Целта е да се коригират телесни, психични и поведенчески разстройства, да се ограничат здравните и социалните щети от злоупотребата с ПАВ. За повече ефективност тази терапия е добре да се съчетаес психотерапия и различни психосоциални интервенции.

Съзависимост:

Получава се, когато приятели или членове на семейството се опитват да защитят зависимо лице от последиците на неговата зависимост, като поемат отговорността за това лице. Типично поведение, което включва обяснения или изглаждане на неловки ситуации.

Т

THC:

Delta-9- tetrahydrocannabinol (THC) е основното вещество в канабиса. Основните му ефекти са лека еуфория, отпускане, засилено чувство за хумор, повишено чувство на себевъзприятие, параноя и чувство на страх.

Токсичен

Различен по времетраене ефект на веществото, свързан с нарушено функциониране на определен орган или група органи. Токсичността е показател за възможността на даден наркотик да предизвиква паталогични промени в организма.

Толеранс:

Поносимост на индивида спрямо определено количество вещество.За повишен толеранс се говори, когато е намалена чувствителността спрямо ефекта на определена доза психоактивно вещество - тъй като организмът се адаптира към него, е необходима все по-голяма от употребяваната досега доза, за да се постигне желаният ефект (който преди е бил постиган с по-малка доза).

Транквилизатори:

Наричат се още анксиолитици и успокоителни е ефектът им е сваляне на психичното напрежение и успокоение. Понякога терминът се използва, за да се подчертае различието между тези медикаменти и седативните средства и хипнотиците, доколкото транквилизаторите премахват стреса и успокояват психомоторните процеси без да влияят върху будността на съзнанието и мисленето (с изключение на много високите дози).

Тютюн:

Растение от рода Nicotiana, което съдържа никотин, мек стимулант, използван за пушене, дъвчене, напр. в цигари, пури, тютюн за дъвчене и др.

У

Употреба:

Прием на психоактивни вещества в малки количества, за кратко време, най-често от любопитство или за забавление.

Ф

Фармакология

Наука за лекарствата (дрогите), включително техния произход, външен вид, химически състав, свойства, биологично действие и терапевтична употреба. Свързана е с дисциплини като токсикологията, която изучава веществата като причина за възникването на нежелана реакция (странични ефекти) и методите за третирането й (антидотно лечение) и позологията, която изследва дозирането на лекарствата.

Физиологична зависимост:

Промяна на нормалното функциониране на тялото (телесни белези), която налага необходимост от редовен прием на веществото, за да се предотврати появата на абстинентен синдром (при спиране на приема на веществото възникват специфични симптоми).

Флешбек (Flashback):

Нежелано повторение на наркотична еуфория, която се появява часове или дори дни след приема на наркотика и след като лицето се възстанови от интоксикацията.

Х

Халюциногени:

Вещества, които предизвикват промяна в мисловния процес и засягат възприятията, усещанията, мисленето, самоусещането и емоциите. В тази група се включват LSD (Lysergsäure-diethylamid) и PCP (Рhencyclidine, жаргоният термин е "Ангелски прах").

Хашиш:

Вид канабис, който се получава от смолата на растението. Смолата се изсушава и пресова до твърда или пастообразна субстанция. Хашишът има по-високо съдържание на ТНС от марихуаната.

Хероин:

Наркотично вещество, получено от морфина. Той обикновено се инжектира и е с висок потенциал за формиране на зависимост.

Ц

Цел на разпространението:

Наличие на цел могат да сочат следните факти: разпространение, производство, придобиване, съхраняване, превозване, пренасяне, купуване в големи количества на наркотични вещества от лице, което не ги употребява.

ЦНС (Централна нервна система):

Състои се от главния мозък и гръбначния мозък, заедно с нервните окончания. Чрез нея се осъществяват промените в психичното състояние и поведението, които са под волеви контрол.

logo pic new

stop

pic7

bezpl telefon

da razviem

Посетители на сайта

505719
Днес
Вчера
Тази седмица
Миналата седмица
Този месец
Миналият месец
Всички
71
233
2182
500600
3767
16532
505719

Вашият IP адрес: 35.175.190.77
2018-12-10 06:37