Митове и факти

stzagora

ПРЕВАНТИВНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО ЗАВИСИМОСТИ - СТАРА ЗАГОРА 

В днешно време всеки има своята теория за наркотиците, а много хора си мислят, че са напълно наясно и достатъчно добре информирани. Точно такива хора често чуваме грешно и прибързано да казват: „Абе к`во ти пука, марихуаната е полезна” или пък другата крайност „Веднъж опиташ ли, край - с живота ти е свършено!”. Тези твърдения са илюстрация за това как отношението на повечето хора към употребата и злоупотребата с психоактивни вещества, често се влияе от неверни твърдения и стереотипи, защото не се разполага с достоверна информация.Много митове за психоактивните вещества се предават от уста на уста и повечето хора са склонни да им вярват сляпо. Но опитът и съвременните научни изследвания в областта ги опровергават. 

 

  Мит Факт
За наркотиците
Източник: http://www.ncn-bg.org/useful14.php

№1

Злоупотребата с наркотици достига епидемични размери. Всеки млад човек е в риск. В действителност не толкова голяма част от младите хора са засегнати от злоупотреба с наркотици и повечето от тях не стават зависими. Шансовете на даден човек да стане наркоман са малко вероятни.
№ 2 Естественото любопитство може да доведе до наркотична зависимост. Любопитството може да доведе човек до експериментиране с наркотични вещества. Зависим той може да стане, само ако определено вещество се употребява постоянно за определен период от време.
№ 3 Наркоманията е прилепчива. Въпреки че някои може да употребяват наркотици по социални причини, повечето хора не са привлечени от начина на живот на злоупотребяващите с наркотици. Уязвим млад човек, който бяга от къщи и намира условия за живот сред други, които употребяват наркотици, е по-вероятно да придобие този навик.
№ 4 Хора са въвлечени в наркотична зависимост въпреки тяхното желание. Неоспорим е фактът, че зависимите стават такива по своя воля. Една от често срещаните причини е дълбокото чувство за нараняване и болка, което води до саморазрушителни тенденции и до желание да се причини страдание и болка на другите. Друга причина е високата тревожност или несигурност, която човек се опитва да заличи с помощта на наркотиците.
№ 5 Наркоманите вземат наркотици просто за удоволствие. В началото на употребата това действително е така, но когато човек стане зависим, нещата се променят. С времето нужното количество за постигане на първоначалния ефект непрекъснато се увеличава. Зависимият не винаги може да си позволи да приеме нужната доза и тогава се появяват абстинентните симптоми - гадене, дискомфорт, болки и т.н. Ежедневната употреба се превръща в ходене по мъките.
№ 6 Зависимите от наркотици са или психопати или неадекватни личности, слаби и угаждащи си характери. Зависимостта от наркотици не се различава от другите видове зависимост като алкохолна, никотинова, от храна, работохолизъм и др. Да се отнасяме със зависимите като с психопати е за предпочитане, отколкото да се отнасяме като към престъпници. Най-напред те се нуждаят не от психиатрично лечение, а вероятно от помощ, за да се подобри общото им състояние.
№ 7 Наркотиците напълно променят личността. Лъжите, кражбите и пороците, свързани със зависимостта от наркотици, не са пряк резултат от вземането на наркотици, но са причинени от нуждата на зависимия от пари, за да задоволи нуждата си от наркотика.
№ 8 Може да се помогне само на малцинство от зависими, "мотивирани" да се измъкнатот капана на дрогата. Повечето от зависимите се опитват да уверят, че искат да спрат наркотиците. Истината е само частична приподобни настоявания, но във всеки случай те са предпоставка за оказване на помощ.
№ 9 Повечето от наркоманите не желаят да спрат дрогата и следователно не си струва да се лекуват, защото усилията биха били напълно пропилени. Повечето от наркоманите се страхуват да спрат дрогата. Те се страхуват от болката и от страданието по време на абстиненцията, от срещата с действителността без дрога. Ако наркотичните вещества, такива като метадон например, са предписани легално, на зависимия може да се помогне, така че реалността на света без дрога да бъде по-малко сурова и непривлекателна. Подобни усилия и внимание осигуряват приемане и надежда за зависимите, много от които биха могли да умрат без тях. Жестоко е да се отрича тази възможност за онези, които на момента губят мотивация да спрат дрогата.
№10 Знанието за веществата може да предотврати зависимостта. Това е твърде оптимистично. Показването на ужасите на злоупотребата с наркотици е малко вероятно да възпре някого, който се чувства самоунищожително или е изпитал удоволствията на употребата на наркотици.
№11 Безвредна ли е тревата? Няма безвреден наркотик. Марихуаната само на пръв поглед изглежда такава. Но тя също променя мозъчната химия. За хиляди млади хора тревата е входната врата към други наркотици, които създават много бързо тежка форма на зависимост – хероин, кокаин. Над две трети от хората с хероинова зависимост са започнали с трева.Най-сериозните изследвания в тази насока доказват две неща:
  • колкото повече човек вярва, че марихуаната е безвредна, толкова рискът да стане зависим от хероин е по-висок.
  • колкото е по-млад човек, когато опитва марихуана за пръв път, толкова по-вероятно е по-късно да се пристрасти към т.нар. "твърди дроги".
  Източник: http://www.teenproblem.net/a/4-zdrave/14733-narkoticite-mitove-i-realnost/
№12 Не могада се пристрастя толкова лесно. Всъщност никой, който е решил да пробва психоактивни вещества, не може със сигурност да каже предварително доколко е голям неговият индивидуален риск за пристрастяване. Развитието на зависимост се определя от много фактори, различни за всеки човек и повечето от тях не могат да бъдат предвидени. Тези фактори може да са свързани със семейната среда, с кръга от приятели и познати, с особеностите на личността, с най-различни ситуации в живота, с вида на веществото, честотата на употреба и други. В действителност има наркотици, към които пристрастяването става по-трудно, отколкото към други. Например към хероин, кокаин, амфетамини по-лесно се развива зависимост. И въпреки това, едва ли някой от зависимите към тези вещества в началото си е мислил, че ще стане такъв. Повечето хора вярват за себе си, че не могат да се пристрастят, че са по-различни от всички други и колкото и често да употребяват, на тях ще им се размине. Твърдо убедени в това, те често не разбират в кой момент употребата им е излязла извън контрол и са развили зависимост. 
№13 Винаги  мога да спра. Винаги може да спре употребата на психоактивно вещество човекът, който нее развил зависимост към него. Само един много малък  процент от зависимите успяват да приключат с употребата съвсем сами, а пък успелите от първия път са още по-малко. 
Болестта „зависимост”се развива, защото в мозъка на човек, нафизическо ниво, настъпват промени, една част от които са необратими. Това е хронично заболяване и са възможни рецидиви. Освен самото тяло, зависимостта засяга психиката, начина на мислене, поведението на човека. За да се постигне трайно „спиране” на наркотиците, е необходимо зависимият да постигне много промени в най-различни аспекти от своя живот, както и в самия себе си. Това никак не е лесно, но е напълно възможно и някои хора го правят. За съжаление, има и много зависими, които никога не успяват да спрат. 
№14 Алкохолът не е толкова опасен, колкото е хероинът. Истината  е, че алкохолът не е по-малко опасен от хероина.Единствената съществена разлика  е, че зависимост към алкохола не се развива толкова бързо,колкото към хероина.Затова пък, по последни данни, в България има поне 300 000 души, които са зависими от алкохола. Вярването, че алкохолът не е толкова страшен, колкото са нелегалните наркотици, идва най-вече от това,четой не само е легално психоактивно вещество, ное и обществено приет като нещо „нормално”. Той е евтин и лесно достъпен, а пораженията, които нанася върху цялото тяло при злоупотреба/зависимост са много повече, отколкото тези, нанесени от хероин.Зависимостта, предизвикана от алкохол, също като хероиновата не се  лекува лесно - в основата си това е едно и също заболяване. И в двата случая се развива и физическа, и психологическа зависимост, и в двата случая става въпрос за болест, която е хронична и може да рецидивира във всеки един момент. Чест симптом на алкохолната зависимост е отричането на проблема и поради това тези зависими по-трудно търсят помощ и лечение. 
№15

Зависимоста е проблем единствено и само на употребяващите и те сами трябва да се справят с него.

Истината е, че зависимостта е заболяване, което засяга не само самия зависим, но и неговото семейство, цялото му близко обкръжение, а често пъти и непознати. В много случаи различни хора, макар и неумишлено,подпомагат нейното развитие(например: родителят, който редовно дава пари за хероин на детето си, макар и да се досеща за какво са;родителят/приятелят/роднината, който редовно употребява алкохол пред зависимия и дори го кани да се присъедини, макар да знае, че той има проблем с психоактивните вещества). Факторите, водещи до зависимост са разнообразни, като между тях се включват социалната среда, семейните отношения и история. Това, разбира се, не означава, че зависимият не носи отговорност за своето възстановяване, а само, че няма как да реши проблема си съвсем сам.Когато един човек е зависим, процесите в неговото семейство са нарушени.За да се възстанови нормалното им протичане, не е достатъчно само той да се лекува.Необходимо е неговите най-близки хора да положат усилия и да постигнат промени, за да могат да посрещнат промените на зависимия член на семейството. Това е и причината семейството да взима дейно участие в рехабилитационния процес. Обикновено това става чрез участие на близките и семейството в групи за взаимопомощ. Трябва да се знае, че това заболяване е съвсем истинско, много сериозно, хронично и трудно за лечение, което означава, че на зависимия са му необходими помощ и подкрепа и то не само от близките му.
№16 Твърдите  наркотици са опасни, а меките – не. Делението на наркотиците на твърди и мекие по-скоро условно и в законодателството на повечето държави то не съществува (включително и в българското). В холандското законодателство има такова разделяне, но то оценява степента на нанасяните вреди, а не липсата на такива. Факт е, че някои наркотици причиняват по-малко вреди от други, но това в никакъв случай не ги прави безопасни. Употребата на какъвто и да е наркотик има последствия за употребяващия и носи рискове. 
№17 Всички, които употребяват наркотици, са престъпници. Вярно е, че една част от престъпленията се извършват, за да се осигурят средства за снабдяване с наркотици. Но според фактите повечето хора, употребяващи наркотици, не биха извършили престъпление, за да си ги набавят. По-вероятно е престъпниците да започнат да употребяват наркотици, отколкото употребяващите да станат задължително престъпници.
Източник: http://e-vestnik.bg/502
№18 Марихуаната, която се пуши днес, е до 20 пъти по-силна от тази през 70-те години на ХХ век, а в хероина слагат отрова за мишки. Според проучване, направено през 2005 година от Европейския център за изследване на дрогите, марихуаната в Европа през ХХІ век е с до 50% по-силна от времето на 70-те, но изобщо не може да се твърди, че е в пъти по-силна и вредна. Конкретно в България към момента тревата е почти изцяло местно производство и е още по-слаба, отколкото в Европа. Има възможност да се обработва с различни химикали и да се отглежда по специален начин, за да става по-силна, но почти никой не го прави. Защото първо, инвестицията не се изплаща и второ - никой не би си купил следващия път „друсана“ трева.
Бизнесът с дрога е като всеки друг бизнес, така че се избягват практики, които ще изгонят клиентите. По същата причина са неверни и слуховете, че в хероина слагат едва ли не отрова за мишки. Дилърите си пазят клиентите, защото от тях живеят. От стремеж за по-голяма печалба някои разреждат хероина със стрити на прах хапчета с упойващ и наркотичен ефект. Случват се и страшни неща като във всеки нерегулиран пазар, но те са изключение, а не правило.
№ 19 Има доказана връзка между марихуаната и психозите. По този въпрос има много изследвания. Може да се каже, че в западното общество трева се пуши от 40 години. В ЕС около 100 милиона човека признават, че са пушили трева, но най-вероятно броят им е по-голям. През последните 40 години никой не е забелязал увеличаване на честотата на психозите и шизофренията в нито една развита страна, в която е водена паралелна статистика, за да се разбере има ли връзка между употребата на канабис и психозата. Изводът от изследванията е, че не ни заплашва епидемия от “канабисова шизофрения”. От друга страна, всекидневната употреба на трева от подрастващите води до известно увеличаване на честотата на психозите в по-късна възраст..
№ 20 Марихуаната е безвредна. Когато говорим за каквито и да е дроги, трябва да правим разлика какви са ефектите за един възрастен човек и за един подрастващ. Мозъкът на един тийнейджър има различна химия от този на възрастния. Това, което за един възрастен не представлява сериозна заплаха, за един подрастващ може да се окаже изключително опасно, особено ако той има определени предразположения, за които не подозира.
Заблудата, че марихуаната е безвредна, се е разпространила покрай честото сравняване на вредите от тревата с тези от алкохола и тютюна. Тъй като е доказано, че двете легални дроги нанасят много повече щети върху здравето на човек от марихуаната, някои приемат, че тревата е напълно безвредна. Марихуаната обаче е много по-слабо разпространена сред населението в световен мащаб от алкохола и цигарите, и към нея няма физическо пристрастяване, което още повече ограничава употребата й.Много дроги, смятани за изключително вредни, реално също се оказват много по-безобидни от алкохола и тютюна. Наскоро английски изследователи наредиха канабиса на 11-о място в таблица за рационално изчисляване на вредата от потенциалната злоупотреба с наркотици, докато алкохолът и цигарите заемат съответно 5-о и 9-о място. На първите две места са хероинът и кокаинът. Изненадващо, спряганите за особено опасни наркотици ЛСД и екстази бяха определени като по-безопасни от тревата. Главното, за което апелираха учените, работили по изследването, бе законодателството за дрогите да започне да се основава не на легалния или нелегалния им статут, а на реалните им вреди върху здравето на хората.
№ 21 Кварталът и приятелите са решаващият фактор подрастващите да посегнат към наркотиците. За съжаление, основният рисков фактор за употреба на дроги е не “злият дилър”, а семейството. Има достатъчно изследвания, които доказват, че отношенията в семейството на децата, които са склонни към ексцесивна употреба и зависимост от наркотици, са далече от нормалните, много преди да се появи зависимостта. Проблемът не е толкова в средата, в която попадат децата, а в това, че те не са подготвени за една среда, пълна с твърде лесни решения за психологическите им проблеми.
№ 22 Още от ранна детска възраст трябва да говорим на децата си за наркотиците. Всяка възраст си има различни подходи. На едно дете в 3-5 клас може да му се каже да се пази от тези неща, защото са опасни. Но за един десетокласник лозунги от типа: „Кажи не на дрогата!“ звучат смешно. На тази възраст родителят, педагогът или психологът трябва да му покажат, че знаят повече неща за наркотиците от него и да му обяснят по достоверен начин какви са реалните рискове.
Превенцията е различна както според възрастта, така и в зависимост от контингента. Дори сред учениците в гимназиална възраст има различни деца, които изискват индивидуален подход. Има тийнейджъри, които вече са решили да не опитват никакви наркотици. За тях посланието е едно. Има и такива, които са опитвали наркотици - подходът към тях трябва да е друг. Има и ученици, които вече очевидно имат проблеми – те имат нужда от трети вид говорене.
№ 23 Има специални наркотици, които се използват при разпит. Разпити не се правят с наркотици, въпреки че във филмите често могат да се видят подобни сцени. Истината е, че много дроги са пробвани за тази цел, но се оказва, че те работят само при хората, които и без това всичко лесно си казват. Когато престъпниците или шпионите са професионалисти, никоя дрога не може да ги накара да кажат това, което не искат.
№ 24 Най-често проститутките се склоняват чрез дрога. През последните години в България се наблюдава отлив от тази тенденция, тъй като употребата на хероин е намаляла няколко пъти, включително сред проститутките. В момента повечето жени се занимават с тази професия по чисто икономически причини.
№ 25 Свръхдоза се получава при по-чист хероин. Свръхдоза не се получава от по-чист хероин, както вярват 90% от хората, които го употребяват. Повечето зависими не знаят, че ако всеки ден се дрогират с хероин вкъщи, в определен час, в определена стая, по определен начин, и един ден го направят на друго място, в друг час и по друг начин, но при  абсолютно същата доза, може да умрат. Защото толерансът се развива не толкова към дрогата, колкото към дрогата плюс целия контекст на употреба, включително всички сензорни стимули по време на употреба. Ако те не са същите, толерансът изчезва. В целия процес 10% е химия, а 90% е чиста когнитивна психология. Но хората умират, без да го знаят. Защото никой не им го казва.
№ 26 Хероинът е много токсичен. Сам по себе си хероинът изобщо не е толкова токсичен. Но самата идея, че проблемът е в самия хероин, кара много зависими изобщо да не помислят за това как да се предпазят. Те губят надежда за контрол върху употребата си, което ги тласка към още по-силна зависимост и пренебрегване на рисковете.
№ 27 Всички дроги са неустоимо приятни, а хероинът се харесва на всички. Истината е, че на много хора тревата не им харесва. На още повече хероинът не им харесва. На трети никакви наркотици не им харесват. Понякога, особено подрастващите, опитват някаква дрога под влиянието на антинаркотичната пропаганда, която ги убеждава, че дрогите задължително са нещо, което на всички се харесва, и се чувстват едва ли не ненормални и обезпокоени, ако не им допадне. Митът, че хероинът е неимоверно приятен, се разпространява от самите зависими. По този начин те се опитват да оправдаят собственото си поведение. Всъщност това не е вярно. Хероинът се харесва предимно на хората с психологически проблеми и – показателно – е най-любим на шизофрениците. Хора, които в момента нямат душевен или физически проблем, обикновено са много по-скептични, след като опитат хероин: „Хм, това ли беше? Ми то е много тъпо“.
№ 28 Трябва да опиташ всичко, докато си млад. По отношение на наркотиците и опитването, най-добрият съвет гласи: „Колкото по-късно, толкова по-добре”. Когато един възрастен опитва даден наркотик, той няма чувството, че някаква поразителна новост се случва в живота му, защото има зад гърба си много преживявания. Така че въздействието на наркотиците често не го впечатлява толкова, колкото един тийнейджър. Подрастващият е склонен да се впечатлява, да преувеличава това, което му се е случило и да го възприема като най-важното нещо в живота си, просто защото не е имал време да му се случат много други интересни неща. Когато човек е на 30 години примерно, той си казва – ами добре, пробвахме го, отчетохме се, да продължим да живеем нататък. Няма го стремежът на всяка цена да се продължава.
№ 29 Цигарите, алкохолът,марихуаната и другите леки наркотици са „добри“ дроги, а твърдите са „лоши“ дроги. Безопасността и опасността на всяка дрога до голяма степен зависят от стила на употреба и от това какво, колко и как. Много често подрастващите твърдят, че тревата е по-безопасна от алкохола и тютюна, но преди контролно или изпит, марихуаната е достатъчно опасна, за да им провали усилията да се представят добре. Тревата изключва кратковременната памет за около два-три часа. Ако това се случи в момент, в който тази памет е най-необходима, една цигара може да ти провали живота, въпреки че няма да ти навреди съществено на здравето. Ако се блъснеш с кола, защото си в нетрезво състояние – независимо дали защото си пиян, или защото си пушил трева, последиците може да са и фатални. В този смисъл, когато се говори за превенция, важни са не толкова самите дроги, колкото кой, къде и как ги употребява. И всяко средно интелигентно дете лесно схваща логиката, когато му се обясни.
№ 30 На пазара за дрога непрекъснато се появяват нови и нови наркотици. Повечето дроги, които се поднасят като нови, всъщност не са. Най-често се сменя името на нещо познато, за да започнат журналистите да пишат, че се е появила нова дрога. По този начин се прави мощна реклама и PR на стара дрога, на която й е замрял пазарът. Медийната паника, вместо да предпази, шумно информира всеки потенциален потребител, че се е появило нещо “ново”, което той трябва да намери и да опита.
№ 31 Полицията всекидневно се бори срещу разпространението на дрога в България. Истината е, че мрежите за разпространение, например, на хероин в България силно се припокриват по територия и организация с районните полицейски управления на МВР, което повече прилича на добре координирана паралелна структура, отколкото на враждебна такава. По света обаче положението не е много различно – навсякъде една значителна част от печалбата от уличната продажба на дрога отива за подкупи. В САЩ 2/3 от случаите на корупция в полицията и правосъдието са свързани с пазара на дрога.
№ 32 Със залавянето на наркотици на границата, митничарите разбиват канали за доставка на дрога за вътрешния пазар в България. Огромната част от наркотиците, които минават през България, всъщност са предназначени за други държави. В сравнение с количествата дрога за транзит, употребата в страната е скромна. Основният път на афганския хероин си остава през Балканския полуостров, въпреки че все повече се засилва потокът и през Русия. Производството на хероин в Афганистан се покачва с всяка изминала година и пътят му за Европа минава оттук. В момента може да се каже, че е променена дори и схемата, по която се плаща на превозвачите с част от стоката. Тоест – пратката минава през България, а за съдействието се плаща с пари.
Хероинът, който се пласира в България, все по-често се внася от малки групи, които работят на принципа на семейния бизнес. Например едно ромско семейство от пловдивския квартал Столипиново отива на екскурзия в Турция, взима количката с бебето, слага в нея две кила хероин на връщане и продава от дома си. В Столипиново се продава хероин посред бял ден на улицата и всеки може да отиде и да го види. Какво прави полицията, която е на 200 метра оттам, е друг въпрос.
Източник: http://www.drugsinfo-bg.org/bg/drugs-myths.html
№ 33 Достатьчно е да пробваш 2-3 пьти и си зависим. Не е задължително да станеш зависим, ако експериментираш с наркотични вещества и вземеш епизодично няколко пъти. Обикновено развиването на зависимост зависи от периода на употреба. При някои вещества зависимостта се развива по-бързо, отколкото при други.
№ 34 Дилърите са виновни, че младите хора пробват наркотици. Истината е, че младежите обикновено опитват наркотици под влияние на средата, в която се намират. В повечето случаи един или няколко души от компанията вземат определен наркотик, а останалите пробват, за да демонстрират принадлежността си към групата, или просто от любопитство. Отговорността за разпространение на наркотиците се пада върху цялото общество - от държавните институции до всеки отделен гражданин.
№ 35 Всеки, който употребява хероин или кокаин, е зависим. Определено не всеки, който употребява хероин или кокаин, ще развие зависимост. Повечето хора, които употребяват известно време, могат да спрат, когато решат. Тези, които развият зависимост обаче, имат нужда от лечение, за да спрат.
№ 36 Марихуаната /тревата/ е лeгална в някои европейски държави.

Марихуаната не е легализирана в нито една държава, включително Холандия. Притежанието й в малки количества е декриминализирано в повечето страни. Това означава, че ако те хванат с малко количество марихуана за собствена употреба, не носиш наказателна отговорност. В Холандия продажбата на малки количества марихуана на строго определени места е разрешена. Целта на тази законова мярка е тези, които искат да употребяват само марихуана, да има откъде да си купят и да не търсят дилъри, които обикновено предлагат и други наркотици.

През 2013 г. употребата на марихуана за удоволствие е легализирана в щатите Вашингтон и Колорадо,през 2014 г. и в Уругвай, но без възможност чуждите граждани да се възползват от промяната в закона.

Марихуаната за медицински цели обаче е легализирана в няколко европейски страни, в Канада, както и в поне 16 американски щата.

№ 37

Марихуаната /тревата/ е безвредна.

Употребата на марихуана засяга концентрацията на вниманието, способността за запомняне и адекватно възприемане на средата. Съществува разлика между мозъчната химия на младите и възрастните хора. Вредата от употребата на марихуана е по-голяма при подрастващите, защото техните мозъчни структури все още са в процес на изграждане. Всекидневната употреба на марихуана при младите хора води до увеличаване на риска от психози в по-късна възраст. При хората, които имат наследствена предразположеност към шизофрения, марихуаната може да бъде отключващ фактор.
№ 38 Марихуаната /тревата/ не предизвиква зависимост. Марихуаната предизвиква както психическа, така и физическа зависимост. Доказателство за това са откритите от учените през 2001 г. канабисни рецептори в човешкия мозък, които са чувствителни към активната съставка на марихуаната /THC/. Когато веществото постъпи в организма, тези рецептори реагират на THC,усвояват я и предизвикват характерните симптоми на „напушването” - смях, релаксация, променени възприятия и т.н. При редовна употреба рецепторите се приспособят и свикват да получават определено количество от веществото. Когато човек спре да употребява, настъпва глад за веществото и се появяват симптомите на абстиненция (отпадналост, раздразнителност, безсъние и др.). Тези неприятни усещания карат хората да вземат марихуана, за да се почувстват добре отново.
№ 39 Клубните и парти наркотиците не са много опасни и са предвидими. Този вид наркотици със стимулиращо въздействие върху мозъчната дейност се използват в нощни клубове и на различни партита на открито и закрито. Те са опасни, заради предизвикваните ефекти: повишаване на кръвното налягане, стимулация на мозъчните тъкани и структури, превъзбуда, намаляване на умората и апетита. На такива места се продава и употребява също и много алкохол. Комбинацията на алкохол, който се продава по такива места, и на стимуланти е опасна и може да доведе до непредвидими последствия.
  Употребата е характерна само за определена група хора. Употребяващи наркотици има във всяка социална и етническа група.
№ 40 Зависимостта е проблем на волята. Доказано е, че при зависимост поведението за поддържане на употребата много трудно се поддава на съзнателен контрол. На практика наркотикът контролира човешкото поведение. Затова волята не е никакъв решаващ фактор за спиране на употребата.
№ 41 Зависими стават само мързеливите и безхарактерните хора. Истината е, че малка част от хората, които пробват един или няколко пъти различни наркотици, стават зависими. Причините за това са много, но мързелът и липсата на воля и характер не са сред тях. За да живееш като зависим се изисква изобретателност, много воля и енергия, макар и насочени в неконструктивна посока.
№ 42 Ако ги сплашим и им забраним, децата са предпазени от наркотиците. Това не е най-добрата позиция. Често при младите хора забраните имат обратен ефект и могат само да провокират интерес. Освен това много младежи споделят убеждението, че някои наркотици, например марихуаната, са безобидни. Много по-ефективно средство от наказанията е поддържането на добра връзка и открито общуване с младежите, което би позволило провеждане на свободни и отворени разговори по всякакви въпроси, включително тези, свързани с наркотиците.
№ 43 Ако им посочим всички факти и са добре информирани, децата са предпазени от наркотиците. За съжаление, това не е достатъчно. Безспорно е, че младите хора имат нужда от обективна и пълна информация; те трябва да знаят за всички рискове и последствия от употребата на наркотици. Но трябва особено да се внимава да не би по този начин да се събуди любопитството им към експерименти.
№ 44 При лечението на зависимостите не може да се използват медикаменти. Напротив, медикаменти се използват при първия етап от възстановителния процес – етапа на премахване на физическата абстиненция, защото облекчават болките и правят периода по-поносим. Много зависими не искат да спрат употребата, защото ги е страх от болките при абстиненция. Съществуват и медикаменти, които блокират ефектите от наркотиците и правят вземането им безпредметно. Те са много ценни като поддържащо средство в лечението на зависимостта.
№ 45

Зависимите трябва да се наказват.

В цял свят зависимостта е класифицирана като болест. Освен това, при зависимите хора се наблюдава дисфункция на мозъка, която води до нарушаване на контрола върху употребата. Поради това зависимите не трябва да се наказват, а трябва да се лекуват.
  За алкохола
Източник: http://www.ncn-bg.org/useful14.php
№ 46 Алкохолът дава повече енергия и Ви прави по-общителни. Алкохолът е депресант и следователно може да Ви отнеме енергия вместо да Ви даде. Приемът му може да забави работата на нервната ви система, което да доведе до намаляване на способността на хората да вземат бързи и адекватни решения.
№ 47 Въпреки, че алкохолът се смята за наркотик, не можеда се предозирате с него. Това не е вярно.Предозирането с алкохол се случва, когато пиете повече от него, а това се нарича алкохолно отравяне. Алкохолното отравяне настъпва тогава, когато алкохолът е твърде много в тялото и причинява разпадане на вегетативната нервна система. Алкохолното отравяне може да доведе до задушаване и смърт.
№ 48 Алкохолът не вреди освен, ако човек наистина не е пиян. Това не е така, защото за разлика от храната, алкохолът може бързо да се метаболизира в тялото. Когато се пие на гладно, алкохолът се абсорбира в кръвта за около пет минути чрез тънкото черво, а след това за около 90 секунди достига до всички органи на тялото.
№ 49 Човек трябва да пие алкохол, за да е по-общителен. Това не е вярно. Алкохолът прави хората по-малко инхибирани, поради забавяне на централната нервна система, но това не ги прави по-общителни. Напротив, те стават по-агресивни и ирационални след употреба на алкохол.
№ 50 Незаконните наркотици са по-вредни от алкохола и цигарите. Алкохолът е по-голям проблем от приема на някои наркотици -в действителност алкохолът се класира на второ място след цигарите по вредностза здравето, води и до смърт.
№ 51 Алкохолът се пие от младите хора, за да се напият. Това не винаги е така. Повечето от тях пият, но не винаги се напиват. Те имат приемливо поведение и не са заплаха за обществото, нито за себе си.
№ 52 Алкохолът засяга всеки човек по един и същ начин. Всеки човек реагира по-различен начин на алкохола. Това може да се дължи на редица причини, една от които е различният вид алкохол, който се консумира. Другата причина зависи от пола на човека, както и неговото тегло, ръст, възраст и състояние на ума.
№ 53 Повръщането, пиенето на кафе, вземането на студен душ и т.н са единственият ефективен начин за изтрезняване. В действителност единственият начин да се изтрезнее е времето. Колкото повече време минава от момента, в който сте употребили алкохол, толкова по-трезви ще бъдете.
№ 54 На пазара има много медикаменти против алкохолизъм. Малко са тези, които наистина дават резултат в битката за спиране на алкохола и цигарите!Кудзу корен се очертава като супер ефективен и доказан продукт за лечение на алкохолизъм.
         

logo pic new

stop

pic7

bezpl telefon

da razviem

Посетители на сайта

505782
Днес
Вчера
Тази седмица
Миналата седмица
Този месец
Миналият месец
Всички
134
233
2245
500600
3830
16532
505782

Вашият IP адрес: 35.175.190.77
2018-12-10 07:07