Новини

stzagora

ПРЕВАНТИВНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО ЗАВИСИМОСТИ - СТАРА ЗАГОРА 

Светла Иванова за нуждата Защитено пространство, където родители и деца да общуват свободно

Нереално би било да си мислим, че битката със злоупотребата и нелегалния трафик на наркотични вещества може някога да бъде спечелена.

"Смятам, че свят без наркотици е утопия", разказва Светла Иванова, миналогодишен участник в ПРОМЯНАТА и споделя с нас коя според нея е "пробойната", която се запълва с различни зависимости:

"Промяната на съзнанието винаги е съпътствала човечеството, а едно от нещата, което правят наркотиците е точно това – карат хората да се чувстват различни, осигуряват им бягство от всичко, което не им харесва и ги кара да не се чувстват добре, независимо дали това са самите те или е нещо в заобикалящата ги среда. Наркотиците осигуряват на употребяващия една друга реалност - безметежна и донякъде безгрижна.  А човекът така е устроен – да се стреми към усещането за щастие и да търси по-лесния начин  да го достигне. 

И тук идва ролята на превенцията.

Тя има много измерения и сфери на приложение. Целите на превантивната дейност накратко са формулирани от Европейския съвет за борба с наркотиците така – „предотвратяване на употребата на наркотици; предотвратяване на преминаването от експериментална в редовна употреба; ранна интервенция при рискова употреба. Научно доказано е, че до около 25-годишна възраст, до когато се случва формирането на човешкия мозък, няма безвредна употреба на наркотични вещества. 

Да, промените в мозъка може да са на пръв поглед незабележими и понякога незначителни, но те са неизбежни, а точно в този възрастов период най-често започва употребата им – най-рисковата група са учениците между 14-18-годишна възраст и възрастовата граница, статистически е доказано, че пада.  И така, ролята на превенцията е да учи, да информира, да помага и до колкото е възможно - да предотвратява употребата на наркотици от деца и младежи.

Тя включва  подпомагане на развитието на емоционалната интелигентност; насърчаване на здравословните избори; промоция на здравословен начин на живот; развиването на социални умения, умения за вземане на решение и отстояване на натиск  и т.н. Всичко това, по косвен път, е начин да се предотврати или намали употребата на наркотици.

И понеже искаме или не искаме, проблемът засяга цялото общество, превенцията би следвало да обхваща  всяка една сфера, която има своята роля за живота и развитието на подрастващите.

Това включва средата, училището и семейството. Отговорно мога да кажа, вече и като служител в Превантивно информационен център (ПИЦ), че най-слабото звено за превенцията са родителите и естествено от това страдат децата.

Може би не е намерен верният подход. Анализите на  анкета, направена сред родителите от ПИЦ Габрово през 2015 г, става ясно, те имат нужда от информация и насоки и въпреки това, нещата не се получават. Не знам защо, но това не означава, че не трябва да продължаваме да опитваме да търсим верния път към тях?

Едно от нещата, което е много важно да знаят, а от анкетата, а и от моя личен опит,  се оказва, че не го знаят, е: към кого да се обърнат за помощ, когато се усъмнят или установят, че детето им употребява наркотици.

Такива места са ПИЦ-овете и МКБППМН (Местна комисия за борба с противообществени прояви от малолетни и непълнолетни) в различните градове; към психолог, на първо време, ако в населеното място няма такива институции; съществува и Национална информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта, на която има богата информация по темата – има интернет страница с анонимен чат и телефон (0888-99-18-66). Там може да се намери  доста изчерпателен списък с места за помощ - терапевтични общности, религиозни общности, дневни центрове, анонимни групи за взаимопомощ, специалисти и т.н.

Аз смятам, че един много голям фактор, за да съществува и да се развива проблемът с употребата и зависимостите от наркотици сред младите хора, са пробойните в общуването деца – родители.

Затова си мисля, че едно Защитено пространство за споделяне и помощ би било много полезно. Трябва да е ясно, че дори и родителите да имат желание да говорят с децата си по темата за наркотиците, зависи много от възрастта на детето дали то ще откликне.

Един тийнейджър на последно място би се обърнал за съвет и помощ към родителя. Той първо ще се посъветва с връстници и приятели, ще потърси информация в интернет и евентуално би се обърнал към педагог или психолог. И това е разбираемо по много причини – страх от наказание и неразбиране, вина, срам или просто, защото смята, че родителите му са задръстени и невежи по темата.

Други варианти са семейството да е твърде ангажирано с физическото си оцеляване и да не обръща достатъчно внимание на емоционалния свят на детето си или пък, за съжаление, просто да не го е грижа. Точно затова, такъв един сайт за споделяне и помощ би запълнил донякъде тази празнота и липса на разбираща и подкрепяща среда. Би могъл да съветва, да информира, да подкрепя и стимулира  към позитивни действия и да насочва объркания тийнейджър към подходящо място или специалист, където да получи специализирана помощ, ако това е необходимо. Не е редно да крия, че срещам огромни трудности с финансирането на проекта ми  и с подготовката и сформирането на екипа, за да започне да съществува реално то и да бъде ефективно това пространство. 

Добре разбирам причините за тези свои затруднения. От една страна, това е проблем, за който обществото и институциите предпочитат да си затварят очите и да го отричат или най-малкото да казват „това мен не ме засяга“. Само че няма такъв „филм“, проблемът засяга и застрашава всеки – пряко или непряко.

От друга страна, да работиш с употребяващи и зависими от наркотични вещества  не е лесна работа. Казвам го най-отговорно, защото аз съм била от другата страна и знам на първо място, колко е трудно сам да осъзнаеш и да признаеш, че имаш проблем и после, колко неразбран, отхвърлен и ненавиждан от обществото се чувстваш. Всичко това ме е карало или да не търся помощ, или дори и да я потърся да гледам с недоверие на човека, който стои срещу мен. Именно затова, смятам и съм установила, че атмосфера на доверие се постига най-лесно,  когато знаеш, че срещу теб стои човек с личен опит. Тогава се чувстваш  много по-спокоен да споделиш, да потърсиш съвет и помощ  и знаеш, че ще бъдеш разбран, а не съден и упрекван за грешните си избори.

Но аз няма да се откажа. Имам достатъчно силна мотивация, желание и търпение, за да осъществя тази своя идея и в крайна сметка да разбера струвало ли си е всъщност усилията , ще проработили ефективно този начин и подход към младите или трябва да търся друг начин да бъда полезна и да използвам знанията и опита си."

Източник: https://www.vesti.bg/vdyhnovenite/ot-na-men-tova-ne-mozhe-da-mi-se-sluchi-do-tyrseneto-na-pomosht-6097907?fbclid=IwAR3-JMlJwd-uMbBErQMwMWbQkd8dGB1kh-gXq9v8yVzvDDc3YBCtUzpSLfs

logo pic new

stop

pic7

bezpl telefon

da razviem

Посетители на сайта

753671
Днес
Вчера
Тази седмица
Миналата седмица
Този месец
Миналият месец
Всички
461
608
7971
742363
17015
17049
753671

Вашият IP адрес: 34.204.179.0
2019-08-24 18:10