Новини

stzagora

ПРЕВАНТИВНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО ЗАВИСИМОСТИ - СТАРА ЗАГОРА 

Когато космическият кораб Розета завършва успешно своята мисия, очакванията са свързани с аплодисменти и похвали за екипа от британски учени. Вместо това обаче реакцията на обществото е много различна. Причината – по време на видео интервю, проведено от международното списание за новини Nature, един от британските учени е видян облечен в риза с десен на жени в садо-мазо облекло. Почти веднага в социалните медии тръгва хаштаг, свързан с въпросната риза, хората изразяват дълбокото си възмущение и неусетно дискусията променя посоката си от 10-годишната мисия към приноса на жените в науката, технологиите, инженерството и математиката. Буквално за броени минути.

Форми на микроагресия
Този неочакван обрат в обществената реакция обаче не остава незабелязан от Джейсън Манинг (Jason Manning), асистент по социология и антропология в университета West Virginia. Заедно с Брадли Кембъл (Bradley Campbell) от Калифорнийския университет, Манинг започва изследване на главоломно разширяващите се уеб сайтове в САЩ, източници на микроагресия.

Това, което Манинг и Кембъл откриват е, че през последните години е все по-често срещано студенти да създават онлайн форуми за обсъждане на думи или деяния, които намират за обидни, сексистки, расистки и т.н. (Manning et al, 2015). В своето проучване Микроагресията и моралната култура, Манинг и Кембъл разглеждат много фактори, които превръщат незначителни теми или събития в обект на сериозни дискусии, обществено недоволство и налудничав хаштаг активизъм.

Eдно от обясненията, които Манинг и Кембъл дават е, че обидите имат по-голям ефект в общности, където хората се считат за равни. За тях дори и обидата да не се отнася до общността, към която принадлежат, е много по-вероятно да се почувстват засегнати, като едно цяло и като проява на солидарност. Те стават твърде чувствителни дори, ако обидата не е умишлена. (Mannin et al, 2015).

„Социалните медии дават тласък на способността на засегнатите хора да обединят около себе си много други със същата кауза, или да посочат и засрамят публично някой, който те определят като различен и невписващ се. За едно денонощие виртуалната тълпа може да се мобилизира до такава степен, че да разпространи думите на човек, който смятат, че не се държи приемливо, да залеят пощата му с омразни имейли и да използват други форми на натиск върху него“ (Manning, 2015).

Въпреки че британският учен поднесе своето трогателно извинение дни след избухналото възмущение в социалните медии и полемиката бързо утихна, според Манинг последиците от това публично засрамване обикновено са много по-жестоки и накърняващи достойнството на човек. Той обяснява: „Модерните медии предоставят нови начини да нараняваме останалите и да петним репутацията им. В днешно време хората могат много по-лесно да бъдат унижени, като се излагат публично техните лични истории. Например, като публикуват разголени снимки или друга по-деликатна информация за себе си онлайн. Такова публично разкриване и унижение може да тласне даден човек дори към самоубийство.“ (Manning, 2015).

„Новите медийни технологии, които дават възможност на отделни хора да разкрият своето огорчение пред милиони други, сякаш ги насърчават да продължават да го правят“ (Manning, 2015).

Влиянието на социалните медии върху младите майки
В ерата на социалните медии и хиперреактивността онлайн конфликтите стават все по-често срещани и при много хора, особено младите майки, те са особено ожесточени.

След публичното заклеймяване и засрамване, което сполетя Рийз Уидърспуун, заради факта, че дава канелени ролца на малкото си дете за закуска, модела Коко Роко, затова, че храни бебето си с адаптирано мляко и бившата поп звезда Джесика Симпсън, затова, че е публикувала твърде разголена снимка на 5-годишната си дъщеря в костюм на русалка, Сара Кларк (Sarah Clark) от университета в Мичигън решава да проведе анкета.

Тя задава на 475 майки на деца от 0 до 5 години различни въпроси, като например дали са били критикувани за начина, по който отглеждат децата си, какви аспекти от отглеждането са били критикувани и кои са били критиците.

Какво се критикува?
Резултатите са красноречиви. 6 от 10 майки твърдят, че са били обект на критика относно начина на отглеждане на децата си, като аспектите са най-разнообразни – от дисциплина до кърмене. Все пак, именно дисциплината е най-често критикуваният момент от възпитанието, тъй като такива отговори посочват 70% от майките. Другите аспекти са хранене и захранване (52%), сън (46%), кърмене срещу хранене с формула (39%), безопасност (20%) и обгрижване на детето (16%)(Clark et al, 2017).

Кларк забелязва, че темата „дисциплина“ е особено силно разпространена, като изобилства от противоположни гледни точки и културни различия – пошляпване срещу обявяване на тайм аут, например – или пък строго следване на правилата срещу даването на детето на известна свобода и простор за изследване на света около него. В допълнение, в живота ни навлизат постоянно нови проучвания и информация относно здравето и безопасността на децата, които често са в противоречие с практиките, прилагани от по-възрастните членове на семейството (Clark et al, 2017).

„Членовете на семейството трябва да се съобразяват с факта, че младите майки вероятно са по-добре информирани за здравето и безопасността на децата в наши дни, както и да приемат, че „това, което са правили те, може вече да не е най-доброто“ (Clark, 2017).

Кой критикува най-често?
За жалост това са родителите на майката. 37% от анкетираните се чувстват постоянно наблюдавани от зоркото око на майка си или баща си (Clark, 2017).

След тях са брачният партньор или бащата на детето (36%), както и неговите родители (31%). Интересното е, че майките са критикувани най-рядко от приятели, други майки, които срещат по обществените места, коментиращи в социалните медии, педиатъра или детегледачката (Clark et al, 2017).

Какъв е ефектът върху младите майки?
42% заявяват, че критиките ги правят несигурни относно решенията, които взимат. 62% твърдят, че са получили много неприложими съвети от другите хора, 56% съобщават, че много по-често биват обвинявани, отколкото хвалени, за поведението на децата си, а половината от анкетираните признават, че просто избягват твърде критичните хора в обкръжението си (Clark et al, 2017). Кларк обяснява:

„Възможно е майките да се почувстват много напрегнати от безбройните и противоречиви гледни точки по отношение на възпитанието на децата си. Непоискан съвет – особено от най-близкото обкръжение на детето – може да бъде възприет като упрек, че не се справя достатъчно добре като майка. А това наранява“ (Clark, 2017).

„Жалко е, когато една майка се чувства толкова критикувана, че трябва да ограничи времето, прекарано с член на семейството или приятел“ (Clark, 2017).

Хранене на бебето - въпрос на избор или решение на обществото
За кърмещите жени никога няма печеливша позиция. Ако кърмят на публично място, биват критикувани за това. Ако не кърмят въобще, а дават адаптирано мляко, пак са критикувани и засрамвани пред обществото.

Учени от Института по психология, здраве и общество към университета в Ливърпул, в областта на храненето при бебетата, под ръководството на д-р Джо Харолд (Jo Harrold), извършват серия от изследвания, за да опишат емоционалните състояния на майки, които изключително са кърмили децата си, такива, които са ги хранили с адаптирано мляко и такива, които са ги хранили и по двата начина.

Изследванията са публикувани в списание Journal of Maternal and Child Nutrition, като в тях са включени повече от 1600 майки с деца на възраст до 26 седмици. На всяка от тях е изпратен онлайн формуляр с въпроси, касаещи както емоционалните им преживявания, така и практическия им опит през периода на хранене на пеленачето. С оглед обобщаване на споделената информация майките са попитани как хранят бебетата си в момента и как са планирали да ги хранят през бременността.

67% от майките, даващи формула, твърдят, че са изпитвали вина, 68% че са били заклеймявани, а 76% - че е трябвало да защитават избора, който са направили. В сравнение с тях, майките, които са кърмили изключително, но впоследствие са спрели, както и тези, които са планирали още през бременността да кърмят изключително своите бебета, много по-често изпадат в ситуации, в които изпитват чувство за вина. (Фалън (Fallon) и колектив, 2016).

При кърмещите майки подобен тип негативни емоции се наблюдават по-рядко, но все пак съществуват. Особено при онези, които са дохранвали с формула. Интересен факт е, че източник на негативни емоции се оказват членовете на семейството, а най-честата причина – кърменето на публично място. Друга причина за тревожността при изключително кърмещите майки е връщането на работа след майчинството (Фалън и колектив, 2016).

По-задълбочен анализ на отговорите обобщава, че чувството за вина и неудовлетвореност се корени именно в начина, по който близките се отнасят към типа хранене на бебето, който майката е избрала. Негативните емоции са много по-често срещани сред майките, които дохранват или хранят изцяло с формула децата си (Fallon et al, 2016).

Изследователят София Комнину (Sophia Komninou) казва: „Жените, които кърмят се чувстват напрегнати, защото смятат, че неглижират другите членове на семейството и другите си задължения, докато жените, които не кърмят, чувстват вина, че не дават най-добрата храна на бебето си. Те се срамуват да обяснят защо не кърмят, а това ги кара да се чувстват неуспешни по отношение на вече изградения от обществото модел на „добра майка“ (Fallon et al, 2016).

„Проучването разкрива връзката между настоящите стратегии за насърчаване на кърменето и емоционалното състояние на майките. Посланието, че „майчиното мляко е най-доброто“ в много случаи причинява повече вреди, отколкото помага. Ето защо трябва да бъдем предпазливи, когато обличаме в думи посланията си през следващите кампании в подкрепа на кърменето“ (Fallon, 2016).

Социалните медии или как „пътят към ада е постлан с добри намерения“
Социалните медии ни отварят вратите не само към нови възможности за комуникация с други хора, но и към ожесточената критика от тяхна страна при всеки случай, когато са се почувствали обидени, дори и да не е било умишлено. Тази критика би могла да доведе до сформирането на виртуална тълпа, хаштагване, както видяхме в случая с кораба Розета, и неочаквани обществени реакции.

Освен това социалните медии позволяват на най-близките ни хора да съдят поведението ни и да отправят критика или нежелан съвет, дори по отношение на много интимни въпроси като например как да храним и възпитаваме децата си. При всяко положение резултатът е един и същ – болезнено усещане за срам.

Източник: https://psychology.framar.bg/%D0%B2%D0%B8%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%BF%D0%B8-%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%89%D0%B0%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5?fbclid=IwAR2FMZmBoUvufRSmhZw5-wFRFqx3x4HR-9Dsat3H7WY4Mb19Q5riVpGIgZo

logo pic new

stop

pic7

bezpl telefon

da razviem

Посетители на сайта

731638
Днес
Вчера
Тази седмица
Миналата седмица
Този месец
Миналият месец
Всички
226
510
3599
724518
12031
34759
731638

Вашият IP адрес: 54.161.118.57
2019-07-22 08:28