Новини

stzagora

ПРЕВАНТИВНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО ЗАВИСИМОСТИ - СТАРА ЗАГОРА 

Здравейте, представете се с няколко изречения пред нашите читатели.

Александър Илиев: Здравейте, казвам се Александър Илиев и съм управител на терапевтичен център „Жива-насока в живота“. Ние помагаме на хора,  които имат трудности да спрат употребата на алкохол и наркотици.

Какво представлява център „Жива-насока в живота“?

Александър Илиев: „Жива-насока в живота“ е терапевтичен център за лечение на зависимости. Разполагаме с леглова база и екип от лекари, психолози и сътрудници, които помагат на всеки, потърсил нашата помощ и на неговото семейство да изградят отново връзки по между си, да преодолеят своята зависимост, да се завърнат обратно в обществото. Правим това като следваме индивидуално изготвен план, според нуждите на нашите клиенти.

- За мнозина в днешно време „зависимост“ означава зависимост към наркотици. Разкажете ни повече за другите зависимости, по-невидимите, по-трудно забележимите?

Александър Илиев: Темата за зависимостите е много интересна. В обществото ни има зависимости, които са много разпространени, но са по-малко разпознаваеми като проблем. Такива са зависимостта към медикаменти, зависимостта към други хора, към секса, към властта, към парите, към сладкото, към хазартните игри и др. Всички тези зависимости могат да са също толкова разрушителни за зависимия и семейството му, кoлкото наркотичната. Интересна зависимост е тази към взимането на пари с лихва, където зависимият отчаяно търси самочувствие и уважение, купувайки си приятели и позиции в обществото. Искам да отбележа нещо интересно за употребата на алкохол. Живеем в държава, в която бирата не се смята за алкохол, а „да носиш“ повече е геройство. Забелязвате ли колко хора пият редовно, без да видят как това им пречи да изпълняват личните и служебните си задължения и как семействата им се разпадат? Често колеги прикриват пиенето на други, за да не бъдат уволнени. Отговорните в екипа поемат работата на употребяващите и това ги натоварва допълнително, вместо да изразят загрижеността си в насочване към лечение. Прикривайки ги, не правим услуга на никого, най-малко на тях. Бих посъветвал близките и колегите на тези хора да не губят време, надявайки се, че това ще се реши от само себе си.

- Как един родител може да се ориентира дали детето му има някаква зависимост?

Александър Илиев: Симптомите при различните зависимости са различни, но най-просто казано, ако родителят усеща, че в поведението на детето му има нещо, което го притеснява, нека се свърже със специалисти, които да му дадат адекватна обрана връзка и насока. Да не се притесняват да разкажат за притесненията и наблюденията си, както и за техните страхове. Ще им бъдат дадени насоки, които да следват с цел лечение  и оздравяване.

- У нас често сякаш сме по-склонни да не признаваме подобни „срамни семейни тайни“. Как това влияе върху човек със зависимост, особено ако той е все още само тийнейджър?

Александър Илиев: Зависимият е последният човек, който разбира за зависимостта си. Отговорността за по-ранното разпознаване на симптомите, както и за лечението е на хората около него – семейство и приятели. Зависимостта е заболяване, което прогресира и няма как да се скрие дълго време. Ако не се потърси лечение в по-ранна фаза, с времето навика става все по-силен, а уврежданията все по-дълбоки. Понякога необратими.

- Намалява ли възрастовата граница по отношение на зависимостите?

Александър Илиев: Моите наблюдения са, че все повече млади хора търсят външни стимули, за да се чувстват по-добре и все по-малко залагат на вътрешните ценности и това да бъдат себе си. До една определена възраст това е отговорност на родителите, така че бих ги посъветвал да са много внимателни с примера, който дават на децата си.

- До колко наследствеността е определящ фактор за изява на една или друга зависимост? Ако бащата на едно дете e алкохолик, то задължително ли също ще бъде?

Александър Илиев: Не е задължително зависимостта да се предава по наследство. Пример за това може да е случаят, в който двама братя, живеещи в едно семейство, единият от които става зависим, другият – не. Личният пример, обаче във всички случаи е водещ и родителите не бива да забравят това. Бъдете добри примери за децата си, за да бъдат и те за своите.

- Можем ли да приемем, че за избуяването на различните типове зависимости е виновно обществото, в което живеем? Или то е само благоприятната среда, в която да се развие лошия ген (доколкото изобщо е сериозно да говорим за лоши гени)?

Александър Илиев: Имам опит в работата със зависими от различни държави. В страни като Англия, Португалия, Холандия, Швеция, Италия, Франция, Белгия, Америка, Ирландия и други културата е много по-различна, но въпреки това зависимости има и ще има, важно е ние какво правим в борбата си с тях. Зависимият не е лош човек, както един диабетик не е лош човек. Говорим за хора, които трябва да се лекуват, а не да се изолират от обществото и е важно ние, като част от него да реагираме адекватно. Ключът към лечението на зависимостта е доброто отношение, грижата и любовта, поне от моя опит.

- Може ли човек да се раздели трайно със своите зависимости, често те са повече от една и от кого най-много зависи това – от него самия, от семейството, от приятелите му?

Александър Илиев: Да, разбира се, че може и точно това е целта  – не само спиране на употребата, но и човекът да остане чист за по-дълго време. Повечето хора могат да спрат за кратко, но не знаят как да поддържат това състояние. По време на лечението ние учим хората как да изградят нови навици и да харесат себе си и живота си чисти.
Възстановяването е процес, в който са включени близките и приятелите. След правилни насоки и следването им, близките се учат как да се държат и как да реагират по нов начин  и тяхната роля се превръща в основна.

- Каква е тенденцията в последните години – увеличава ли се или намалява броят на зависимите хора у нас?

Александър Илиев: Точна статистика може да вземете от Фокусния център към Националния център по наркомании. Моите наблюдения са, че зависимите се увеличават, но и обществото е малко по-осъзнато за проблема. Повече хора търсят помощ за различни зависимости. Днес най-опасни са хазарта и новите наркотици. Хазартната зависимост трудно се лекува, защото  семейството не взима участие в лечението, натрупаните дългове са непосилни за връщане и зависимият мисли за тях през целия период на лечението. Това го разконцентрира и не се постига успех.
В последните години наркотиците са напълно синтетични. Доста по-опасни са и изискват по-бърза реакция от страна на близките. В много случаи хора дори употебявали едва няколко месеца отключват съпътстващи психични разстройства, които вече изискват друг тип лечение и завимостта в случая е по-малкият проблем.

- И накрая, какво бихте искали да кажете на родителите на днешните деца, които са толкова преситени от информация и изложени на хиляди „изкушения“, но и на много сериозен стрес?

Александър Илиев: Учете се да разговаряте в къщи. Само така можете да разберете, когато децата ви се събират с неправилните хора или експериментират с нови неща, които могат да доведат един ден до зависимост. Направете така, че децата ви да не се страхуват от това, да споделят истината или просто да ви разкажат как е минал денят им. Така те ще усещат вашата подкрепа, близост, ще чувстват сигурност и закрила и няма да имат нужда да я търсят другаде. Колкото и натоварен да е денят ви, отделяйте време за разговори със семейството си.

Източник: http://purvite7.bg/za-zavisimostite-kato-zarazno-zlo-i-nasledstvenostta/

logo pic new

stop

pic7

bezpl telefon

da razviem

Посетители на сайта

731563
Днес
Вчера
Тази седмица
Миналата седмица
Този месец
Миналият месец
Всички
151
510
3524
724518
11956
34759
731563

Вашият IP адрес: 54.161.118.57
2019-07-22 08:07