Новини

stzagora

ПРЕВАНТИВНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО ЗАВИСИМОСТИ - СТАРА ЗАГОРА 

Днешните зависими са много по-различни от тези, които са били преди 10 години. Основната разлика е в използваното вещество. Днес в България и Европа все по-често младите хора употребяват новите, така наречени дизайнерски дроги „билка“ и „кристали“. Употребата на такива наркотици в рамките на 3 до 6 месеца може да промени личността на човек до неузнаваемост. Зависимите от “синтетика” много бързо достигат до “дъното”, но все още не искат да постъпят за лечение. Въпросът е защо?

Основните причини, поради които зависимият отказва рехабилитация


Една от причините е отрицанието на зависимия. Това е специфична форма на психологическа защита и основен симптом на болестат на засисимостта. Той се изразява в отказа на човек да приеме за себе си или да признае пред другите за съществуването на неговата проблемна употреба. Пристрастените почти винаги отричат пристрастяването си. Този начин на мислене се почти граничи с мания. Всеки опит да се помогне се превръща в пристъпи на гняв. Дори на ръба на смъртта, зависимият може да продължи да отрича проблема си.

Работата с отрицанието е неразделна част от процеса на лечение в рехабилитационните центрове на „Академия за живот“. Постепенно зависимият започва да вижда истинска картина на случващото се в живота му. С осъзнаването на проблема идва и желанието за промяна, разчитайки на помощта на специалисти.

Втората причина, поради която зависимите не искат да започнат лечение, е огромно количество слухове около центровете за лечение. Много „митове, легенди и приказки“ се разпространяват за центровете за рехабилитация. Разказват се истории за подземни стаи, в които зависимите се заключват в продължение на дни, побоища, поставяне на белезници, че лечението е като в затвор и др.

Нека да бъдем обективни: такива центрове наистина съществуват, но не и в България. Много българи-зависими предпочитат бавно да умират от употребата си, страхувайки се да попаднат на такава “рехабилитация”.

Трета причина е страха от загуба. Болеста на зависимостта не се развива за ден или два, а за години, години през които употребяващият е изграждал своята личност, социална и професионална идентичност. Присъствието на наркотици или алкохол в този важен период на израстване, първоначално няма силно влияние. Постепенно, ден след ден, година след година болестта се развива подмолно и един ден човек осъзнава, че има проблемна употреба и че веществото е заела главна роля в неговия живот. Взимайки решение за лечение, зависимия много добре осъзнава, че трябва да се раздели със слабостта си и че ще отвори огромна празнота в себе си, която го плаши. Англичаните имат една поговорка гласяща: „По-добре познат дявол, отколкото няпознат ангел“.

Най-добри резултати в лечението на зависимостите дават центровете като „Академия за живот“ – тип терапевтична общност. Там се провеждат групови и индивидуални терапевтини сесии, които моментално запълват появилата се празнина в лекуващия се и по този начин се спомага оздравителния процес.

Четвъртата честа причина е защото вече са се отказали от живота (предали са се) и виждат само „гадните“ неща от него. Достигайки до първото осъзнаване, че има проблем, човек не го признава на никой и се опитва да си го реши сам, неосъзнавайки срещу какъв силен противник се изправя. Опитите за самолечение или епизодични срещи със специалисти в 90% от случаите не водят до резултат и болестта рецидивира. Оповавайки се на тези успешни 10% опитите продължават и всеки следващ неуспех води до чувства на поражение и неспособност. Употребяващия започва да вярва, че си е такъв и такъв ще си остане, „предава се“ и отваря напълно пътя на зависимостта да навлезе в него.

В този момент, той има най-голяма нужда от подкрепа. Примерите на справили се хора с тази болест са най-силния „коз“. Постъпвайки на лечение, първите хора с които се среща новодошлия в центровете за лечение на „Академия за живот“ са нашите випускници-хора които, са завършили програмата и са намерили нов начин на живот без наркотици и алкохол.

Петата но не по важност причина е вярването, което един зависим има: „Само да си оправя живота (да имам кола, дом, да създам семейство, да има хубава работа и т.н.) и ще спра, сега не е момента, имам по-важни дела“. Употребата на ПАВ (психоактивни вещества – наркотици, медикамети и алкохол) води до промяна на начина на мислене във физиологичен, социален, професионален и морален аспект. Употребяващия вярва, че веществото му помага да е по активен и деен, че е по-общителен, че е в пъти по-трудоспособен, и че да крие и не признава грешките и неуспехите, и не в редки случаи да краде, обижда и наранява, е нормално, необходимо и оправдано. Болестта на зависимостта кара човек да не вижда грешките си. Той не може да осъзнае, че постигането на желаните от него цели е възможно единствено ако той прекрати употребата.

В един терапевтичен процес за лечение на зависимост, работата върху горната причина заема съществена част. Достигането до желаната дълготрайна ремисия е дълъг път на осъзнаване, приемане и учение за „Философия за възстановяване на живота“- „Recovery“. Психотерапевтичните подходи, подбрани от специалисти в тази област, са ключа към новия чист начин на живот.

Източник: https://academy4.life/zashto-zavisimite-ne-iskat-da-se-podlojat-na-rehablitacia/?fbclid=IwAR1kKh8EUlduLPwHjtQ-pJyw8CFpEUCAp9-uTqtw13fg1mVEuErtuWulqr8

logo pic new

stop

pic7

bezpl telefon

da razviem

Посетители на сайта

716142
Днес
Вчера
Тази седмица
Миналата седмица
Този месец
Миналият месец
Всички
11
2737
2748
705693
31294
41421
716142

Вашият IP адрес: 54.174.51.80
2019-06-25 00:04