Новини

stzagora

ПРЕВАНТИВНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО ЗАВИСИМОСТИ - СТАРА ЗАГОРА 

Темата за свободната воля представлява един от най-значимите въпроси за човека. Самите ние ли определяме действията си и избираме какви да бъдем или сме по-скоро определени от външни фактори (природни закони или пък висш разум под каквато и да е форма или име)? Имаме ли свобода да правим и да сме каквото сами изберем?


Този въпрос бива разглеждан от различни философски течения, които понякога дават противоречащи си отговори (например детерминизъм и екзистенциализъм). Действията на човека могат да бъдат разглеждани като пряк резултат от външни причини (такива, които идват от средата или свързани с понятия като „Бог“ или „съдба“) или пък вътрешни (съдържанието на несъзнаваното), или да му се даде пълната свобода да „сътвори“ себе си (да избере какъв да бъде, да определи сам личността си, да избира независимо от каквито и да е външни или несъзнавани детерминанти). Няма смисъл да спорим дали философията е наука и дали постиженията ѝ могат да се считат за доказателства за наличието или липсата на свободна воля у човека. Особено когато става въпрос за понятия (в това число и свободната воля), за които нямаме инструмент за измерване, достигането до еднозначната Истина е невъзможно. Разполагаме с теории, които са обяснителни модели на дадено явление, и изглежда, че всеки от тях има своите силни и слаби страни. Това означава, че си имаме работа по-скоро с няколко отколкото с абсолютна Истина.

Мозъкът и свободната воля
През последните години популярен метод за изучаване на мозъка и връзката на определени структури с дадени психични функции е използването на невроизобразителни техники. Резултатите от такива изследвания са изключително интересни и ни дават възможност да наблюдаваме мозъчната активност на човек, който изпълнява разнообразни задачи, без това да му вреди по какъвто и да е начин.
Авторите на , използват функционален магнитен резонанс, за да определят кои зони от мозъка се активират при волеви перцептивни актове. Участниците в експеримента били помолени да наблюдават как цветни букви преминават през два екрана. Те трябвало да преместят вниманието си от единия към другия, когато те сами решат, а учените наблюдавали мозъчната им активност. Резултатите показват, че определени области се активират преди и по време на преместването на вниманието. Такива експерименти очевидно не могат да дадат пряк отговор на въпроса в началото на статията. Задачата, която трябва да изпълнят участниците, не отразява всички характеристики на свободната воля, не изключва влиянието на външни или несъзнавани причини и не гарантира, че преместването на вниманието в определен момент е плод на напълно съзнателен избор. Освен това активираните чрез тази задача мозъчни области може да са специфични единствено за решението за преместване на вниманието и да не са органичната база на свободната воля въобще. Въпреки тези съображения, напредъкът в разбирането на мозъчните функции е важен и постиженията в тази област могат да ни помогнат да разберем по-добре защо „работим“ по начина, по който го правим.

Човешките потребности и бремето на свободата
Ерих Фром е автор на една по-цялостна теория относно свободата и я представя във връзка с потребностите на човека и взаимодействието му със средата. Неотменните и универсални потребности на човека са, от една страна, придобиване на сигурност, бягство от самотата и, от друга, нуждата от свобода и създаване на собствения Аз. Човекът има нужда от връзка с другите, от реализиране на потенциите на въображението и разума, от установяване на трайни взаимоотношения в група, развитие на собствения потенциал, от формиране на светоглед и от стимулираща обстановка.
Проследявайки развитието на Западната цивилизация, Фром разкрива отношенията между универсалните потребности. Колкото повече свобода придобива човекът, толкова по-самотен и отчужден се чувства. Фром нарича процесът на отделяне на човека от първичните му връзки с природата „индивидуализация“. Той е характерен както за историческото формиране на личността през вековете в различните културни контексти, така и за индивидуалното развитие на детето. Първичните връзки предполагат липса на индивидуалност, но същевременно гарантират сигурност. Индивидуалността се създава чрез свободни избори, но се заплаща със сигурността. Едната страна на индивидуализацията е растежът на силата на Аз-а, а другата е засилващото се чувство на самота, което е сериозен проблем за човека. То е предизвикано от изчезването на първоначалната идентичност с другите и все по-ясното разграничаване от тях. Фром разграничава „свобода от“ и „свобода да“. Първото понятие обозначава освобождаването на човек от различни детерминанти, а второто – способността му да прави собствен избор. Механизмите на бягство се задействат тогава, когато има „свобода от“, но не и реализирана „свобода да“.
Според анализа на Фром Средновековието се отличава с отсъствие на лична свобода. Съществува само конкретен индивидуализъм като житейска реалност, което означава, че възможните избори на това какъв да бъде човек са ограничени до някакви основни типове без реална свобода за творчество. Църквата предлага утеха и обяснения на света. През този период личността в смисъла на индивидуалност не съществува, но потребността от сигурност е задоволена. Ренесансът и Реформацията разрушават стабилността, увеличавайки свободата. Фром обвързва духа на капитализма с този на протестантството и по-специално с характера на божеството. Бог е напълно трансцендентен, отвъден, и човек е изоставен сам в света. Търговията се разгръща. Ролята на капитала се усеща силно в индустрията, по-голямата част от обществото не разполага с производствени мощности. Разделянето на бедни и богати се задълбочава. Икономическите промени водят до промени в психиката: формира се съвременното понятие за време и трудът се утвърждава като върховна ценност. С разрушаването на средновековната обществена система изчезват стабилността и относителната сигурност на индивида. Класите стават подвижни и вече няма установено и неоспоримо място на всеки деец. Капиталистическото общество умножава свободата, а с това и несигурността, чувството за незначителност и съмнението относно смисъла на живота.
В съвременното западно общество човек като че ли е свободен да бъде какъвто и каквото пожелае. Ограниченията на избора, идващи от средата, са много по-малко отколкото през предишните исторически периоди и е възможно разгръщането на индивидуалността. И тъй като тя се осъществява чрез свободни избори, за които самият човек носи цялата отговорност, свободата може да се превърне в бреме. Когато човек не може на понесе тежестта на отговорността на избора си и несигурността, обикновено прибягва до това, което Фром нарича механизми за бягство от свободата.

Източник: http://blog.drugsinfo-bg.org/choveshkata-svoboda-i-izbora/?fbclid=IwAR2OBWrlFWuN5KX5cmdrLTkOcjN16oUILKgpfBpE4vpPUrUs_VgyCxY9vSk

logo pic new

stop

pic7

bezpl telefon

da razviem

Посетители на сайта

731598
Днес
Вчера
Тази седмица
Миналата седмица
Този месец
Миналият месец
Всички
186
510
3559
724518
11991
34759
731598

Вашият IP адрес: 54.161.118.57
2019-07-22 08:10