По време на операция в Афганистан пилотът на американския бомбардировач Гари Шмид случайно убива четирима канадски войници. Той хвърля бомби по позициите си, защото вижда, че оттам го стрелят, искат да го свалят.
„По време на разследването на този инцидент адвокатът на Гари Шмид обвинява за всичко наркотиците, които командирите принуждават пилота да вземе. За изненада на американската общественост, за пилотите на военновъздушните сили, амфетамините - стимуланти (на местен жаргон, просто „Speed“ или „Go Pills“) отдавна са нещо нормално. Независимо дали го искат или не. „Тези, които не приемат хапчета, нямат право да летят“, обяснява Гари Шмид на пресконференция.
Класификацията на лекарствата, съставена от Агенцията за контрол на лекарствата на САЩ, изброява страничните ефекти на амфетамините като психопатия, депресия, паника, умора, параноя, агресия, склонност към насилие, объркване, безсъние, нервност и халюцинации. Командването на ВВС на САЩ твърди, че амфетамините се използват от пилотите на строго доброволна основа. В същото време всеки от желаещите да получи хапчета попълва специален формуляр, където потвърждава, че е информиран за последствията от приема на лекарствата. Ако обаче пилотът откаже хапчетата, командването може да не му позволи да лети.
„Фактът, че пилотите гълтат Dexedrin, командването на ВВС дори не отрича, осъзнавайки, че иначе не могат да оцелеят. Работният ден често продължава до 24 часа, ако се брои от момента на получаване на инструкции, техническия контрол на самолета, полета до мястото на операцията, самата операция, полета обратно и накрая доклада. Без помощта на "химията" човек не е в състояние да поддържа нормална концентрация толкова дълго време. Обикновено след подобен "маратон" пилотите са толкова заредени със стимуланти, че за да заспят въобще, им трябва силна доза успокоително - "No Go Pills", както се наричат тези релаксанти. Според лекарите именно тази редуваща се употреба на стимуланти и транквиланти за дълго време може да предизвика непредвидими реакции.
Този въпрос всъщност ни е добре познат още от времето на Третия райх. През 30-те години на миналия век фармацевти от Temmler Werke в Берлин разработват стимуланта первитин или както още го наричат метамфетамин. От 1938 г. веществото се използва системно и в големи дози, както в армията, така и в отбранителната индустрия. През години на войната, това достига невероятни размери, въпреки че е в противоречие с официалната нацистка идеология, която насърчава въздържанието и здравословния начин на живот. Човек може да попадне в концентрационен лагер за употреба на опиум или кокаин, но первитинът се произвежда не само за „нужди на фронта". На пазара дори се появяват шоколадови бонбони с пълнеж от первитин. Наричат го „Panzerschokolade" - танков шоколад. Дори се смята, че первитинът има по-малко вредно въздействие върху организма от кафето. Едва след като става ясно, че увеличаването на броя на престъпленията и самоубийствата сред "консуматорите на первитин" не е случайно и те са значително по-агресивни от останалите, продуктът е изтеглен от продажба и дори забранен от министерството здравеопазване.
„Във Вермахта первитинът започва да се използва широко още в първия етап на Втората световна война, очевидно за да привикнат войниците към него. И така, по време на полската кампания пилоти на бомбардировачи, екипажи на подводници, медицински персонал, офицери в щаба на фюрера - всички получават това лекарство. Но още тогава лекарите предупреждават, че при редовната му употреба периодът на възстановяване на организма се удължава, а ефектът от лекарството отслабва. Това неволно води до увеличаване на дозата. По-нататъшната употреба на лекарството води до нервни разстройства и колапс.
За фюрера обаче проблемът с „износването на човешкия материал“ не представлява голям интерес, особено в последната фаза на войната. Това се доказва от директивата на Върховното командване на Вермахта, приета през 1944 г.:
„А в концентрационния лагер Заксенхаузен край Берлин текат с пълна сила изпитанията на ново лекарство срещу умората – Energiepille, хапчета, които носят заряд на бодрост, нещо като днешния екстази. Това е смес от кокаин, юкодал (Eukodal) - производно на морфина и познатия ни первитин. Това ново вещество трябва да помогне на екипажите на малки подводници от типа Seehund да останат в морето до 4 дни, като същевременно поддържат пълна бойна готовност. За да се тества действието на лекарството, то е дадено на затворници от концентрационни лагери. Хората са принудени да правят многодневни непрекъснати походи. През деня изминават по 90 километра. Затворниците получават не повече от 2 часа на ден за почивка. Фармацевтите, създали Pervitin, са отведени в Съединените щати след войната и участват в разработването на подобни лекарства за американската армия. Използвани са както в корейската, така и във виетнамската война. По време на Втората световна война американците и британците дават на войниците бензендрин (Benzendrin). Японците използват за тази цел амфетамин".
Нацистите, които уж се противопоставят на наркотиците, естествено сами ги използват, въпреки че, това не съответства на теориите на Хитлер, където чистотата на морала и здравословният начин на живот са култови концепции. Министърът на пропагандата, главният идеолог на Третия райх Йозеф Гьобелс е на морфин, защото вярва, че е болен от всичко. На 13 април 1943 г. Гьобелс, след като се диагностицира с рак, пише в дневника си за „ужасни болки в бъбреците, които може да бъдат премахнати само от професор Морел, който ми направи инжекция с морфин. Вкарва ме в нещо като наркотичен сън. Това е единственият начин да се справя с болката."
Гьобелс няма рак. На 6 юни 1944 г. той записва в дневника си: „В щаба на фюрера в Оберзалцберг ме очакват много работа, срещи, срещи… Професор Морел обаче ще ми помогне да подобря донякъде променливото си здраве. Той е в голяма помощ на фюрера в последно време."
До края на войната не само здравето на Гьобелс се влошава, но и умът му. На 1 май 1945 г., седнал със семейството си в един от бункерите в Берлин, той нарежда смъртта на шест от децата си. "Не се страхувайте. Лекарят ще Ви постави инжекция. Тази инжекция сега се дава на всички деца и войници.“
След това Морел - инжектира морфин на всяко от децата, а след 20 минути фрау Гьобелс лично слага в устата им по една ампула калиев цианид. Райхсмаршал Гьоринг също е редовен клиент на професора. Още по време на Първата световна война пилотът на изтребител Гьоринг се опитва да увеличи остротата на усещанията с помощта на кокаин. Той се среща с морфина през 1923 г. по време на "бирения пуч". Ревностно защитавайки Хитлер този ден, Гьоринг е ранен. За да не попадне в ръцете на баварската полиция, съпартийците му тайно го транспортират в Австрия. Той успява да издържи този тежък преход само благодарение на морфина. Но Гьоринг никога няма да може да се измъкне от желязната му хватка. През 1925 г. отива в клиниката, за да се откаже от морфина. Но всичко завършва само с поредица от опити за самоубийство. В крайна сметка го изписват.
„В края на Втората световна война, когато райхсмаршалът е пленен от американците, те откриват 20 000 ампули морфин в двата му големи куфара. Естествено Гьоринг никога повече не ги вижда. Той трябва да премине курс на задължителна терапия. На процеса очевидно изглежда различно от преди, но не може да се говори за дългосрочен успех на лечението в този случай - през 1946 г. Гьоринг се самоубива, след като е осъден на смърт.“
Вече споменатият професор Морел, който между другото също е наркоман, според Гьобелс е добра „помощ“ за фюрера. Морел доставя на Хитлер невероятни количества первитин, кокаин, стрихнин, беладона (Belladonna), хормонален тестовирон (Testoviron), кардизо (Cardizo) и корамин (Coramin). В книгата на Вернер Пипер Nazis on Speed разказва един от очевидците. „Никой не е бил толкова често в обкръжението на Хитлер като Морел. Самият фюрер непрекъснато се питаше къде изчезна д-р Морел с лекарствата си?“
Историята на войните и историята на наркотиците са преплетени по най-интимен начин. Само благодарение на 30-годишната война тютюнът се вкоренява здраво в Европа. След френско-пруската война от 1870/71 г. етерът, който се използва като упойка на фронта, се превръща в модно лекарство. В същата война морфинът е използван за първи път интравенозно - преди няколко години е изобретена спринцовката. Морфинът, който все още не е напълно проучен, започва да се използва срещу почти всичко. Така сред ветераните от войната вече се появява първите наркомани.
„Подобна ситуация се развива по време на Гражданската война в САЩ. Поради големия брой ранени, които по-късно стават наркомани, морфиновата зависимост е наречена "армейска болест". След Първата световна война войниците, пристрастени към морфина, са приравнени в САЩ към военноинвалидите. И в клиниките има повече морфинисти, отколкото обикновени алкохолици.
След Първата световна война кокаинът драматично навлиза в армията. Целият кокаин е предимно от Балканския полуостров. Руските офицери допринасят за бързото му и надеждно проникване в Европа. След ликвидирането на военномедицинския корпус, вълни от бял прах се изливат на черния пазар. През 20-те години на миналия век кокаинът е смятан за безвреден като никотина. „През 50-те и 60-те години на миналия век американските GI, разположени в Германия, донасят със себе си хашиш и LSD. Всеки пети от тези, които отива във Виетнам, се връщат оттам като наркоман. Подобна е историята и с войниците в Съветския съюз през 80-те години в Афганистан.
Източник: trud.bg
