Новини

stzagora

ПРЕВАНТИВНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО ЗАВИСИМОСТИ - СТАРА ЗАГОРА 

Когато травмата подкопава доверието, е трудно да видиш по-светло бъдеще

Тежката травма има дълбоки и дълготрайни ефекти върху тези, които я преживяват. Тя променя начина, по който хората виждат себе си и другите. Както показват проучванията, травмата оставя различни белези при различните обстоятелства. Последствията от нея зависят от това кой е човекът, през каква травма е преминал, дали тази травма е била умишлено нанесена или не и каква подкрепа е (или не е) получавал след нанасянето ѝ.

Много от нас имат късмета да не преживеят тежка травма никога, но ако някой, на когото държите, преминава през ужасно преживяване, то как това може да му повлияе? Не е изненадващо, че хората, които умишлено са били измъчвани, могат да загубят способността си да се доверяват. Доверието играе основна роля дори за най-обикновените взаимодействия с другите хора, така че щетите, нанесени върху него, имат много важни последствия.

В една увлекателна статия философите Матю Ратклиф и Бенедикт Смит, съвместно с психиатъра Марк Рудел, търсят по-задълбочено разбиране на това как неспособността да се доверим в резултат на травма може да засегне дори усещането ни за време и връзката ни с бъдещето.

Повечето от нас очакват да имат своята история на живота, докато намираме пътя си през годините, дори ако тази история не е толкова вълнуваща, колкото е един трилър на Джон Гришам. Очакваме определени събития – и малки, и големи, имаме надежда за по-светло бъдеще и чувство за отворени възможности. Но понякога травмата създава „смалено бъдеще“: хората вече не виждат бъдещето си като смислено, историята е към края си, въпреки че физическият живот продължава.

Ратклиф, Рудел и Смит свързват тази безнадеждност за бъдещето със загубата на доверието. Те показват как липсата на доверие не се изчерпва само с активното недоверие към останалите хора. Променя се общото ни отношение към света като цяло, липсва ни както увереност в себе си, така и в другите, и сме неспособни да бъдем отворени към това, което бъдещето ще ни поднесе. Липсата на доверие променя цвета и формата на мислите ни относно бъдещето: не засяга само нашите предвиждания, но и начина, по който се чувстваме.

Както авторите пишат: „Увереният стил на очакване отстъпва място на всеобхватните и нелокализирани несигурност и съмнение, а усещането за опасност доминира.“ Нищо чудно, че на хората, които страдат от травма, причинени от другите, им е много трудно да видят светлината в края на тунела.

Как професионалистите или приятелите най-добре биха могли да окажат помощ или подкрепа? Ратклиф и колегите му не предлагат лесни решения за възстановяване. Но те предполагат, че възстановяването дори и на едно начално ниво на доверие трябва да бъде приоритет – чрез малки и постепенни стъпки. Вместо да се фокусираме върху определени бъдещи събития или възможности или се опитваме да направим фактическа „корекция“ на песимистичната перспектива, ние можем да помогнем като позволим на човека бавно да развие чувството си за сигурност в света около него. Като си върнем доверието, можем да си върнем и самото бъдеще.

Източник: drugsinfo-bg.org

logo pic new

stop

pic7

bezpl telefon

da razviem

Посетители на сайта

1886798
Днес
Вчера
Тази седмица
Миналата седмица
Този месец
Миналият месец
Всички
215
2492
4738
1875445
25217
20964
1886798

Вашият IP адрес: 35.172.203.87
2021-09-23 05:34