Новини

stzagora

ПРЕВАНТИВНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО ЗАВИСИМОСТИ - СТАРА ЗАГОРА 

Д-р Николас Кардарас е изпълнителен директор на един от най-добрите рехабилитационни центрове в САЩ  The Dunes East Hampton. Наскоро публикува книгата си „Светещи деца – как пристрастяването към екрана похищава децата ни и как да излезем от транса“, в която чрез истории от личния си професионален опит, споделя своите тревогите относно все по-засилващото се технологично пристрастяване при малките деца и трагичния ефект, който оказва това върху психиката и поведението им, когато липсва така необходимият в тази възраст родителски контрол и компетентност.

Сюзън купува айпад на 6-годишния си син Джон, когато е в първи клас. „Мислех си – защо да не е в крак с живота?“ В училището са започнали да използват електронни устройства за все по-малки и по-малки ученици, и учителката по технологии говори възторжено з образователните им предимства. Сюзън иска да направи най-доброто за своето момченце, което обича да чете и играе бейзбол.

Позволява на Джон да играе на айпада различни образователни игри. Той открива Майнкрафт, игра, за която учителката по технологии казва, че е „просто едно електронно Лего“. Сюзън помни колко се е забавлявала като дете да строи най-различни неща, сглобявайки пластмасовите блокчета, и разрешава на сина си да играе Майнкрафт през следобедите, когато я няма.

В началото е много доволна. Джон изглежда ангажиран с една креативна игра, в която се използват виртуални кубчета. Тя не забелязва, че играта не е точно като играта Лего, която помни от детството си – в своята любима стара игра не е трябвало да убива животни и да открива редки минерали, за да оцелее и премине на следващото ниво. Но Джон очевидно играе с удоволствие и в училище дори си имат клуб по Майнкрафт. Значи, не може да е нещо лошо, нали?

Но Сюзън не може да отрече, че забелязва промени у Джон. Той все повече се фокусира върху играта си, изгубва интерес към бейзбола и четенето, докато накрая престава да изпълнява и ежедневните си задължения. Едно прекрасно утро той става и казва, че вижда кубчетата дори в съня си.

Това започва да я притеснява, но все още се заблуждава, че синът ѝ просто има свръхактивно въображение. Поведението му обаче продължава да се влошава и тя прави опит да му отнеме играта. Тогава Джон избухва неконтролируемо. Толкова е разгневен, че тя отстъпва, като се успокоява отново и отново, че играта е „образователна“.

Докато една вечер осъзнава, че нещо сериозно не е наред…

Влязох в стаята му да го проверя. Мислех, че вече е заспал, затова страшно се изплаших…“

Заварва го да седи изправен в леглото си, взирайки се в пространството с широко отворени кървясали очи, докато светещият му айпад проблясва до него. Момчето изглежда като в транс. Обзета от луда паника, майката го разтърсва няколко пъти, дори го зашлевява. Обезумяла от тревога, тя не може да разбере как нейното някога здраво и щастливо момче се е пристрастило към играта до такава степен, че да изпадне в кататоничен ступор.

Не случайно, най-резервираните спрямо технологиите родители обикновено са дизайнери и инженери. Стив Джобс бе подчертано „слабо технологичен“ баща. Изпълнителните директори и инженерите от Силиконовата долина записват децата си в скъпите училища Уолдорф, където не се използват технологии. Създателите на Гугъл Сергей Брин и Лари Пейдж са учили в училището Монтесори – също без технологии. Това се отнася и за създателите на Амазон Джеф Бейзос и на Уикипедия Джими Уейлс.

Много родители интуитивно усещат, че вездесъщите светещи екрани имат отрицателно влияние върху децата им. Свидетели сме на агресивните изблици и пристъпи на гняв, когато им бъдат отнети устройствата, както и на неспособността им да концентрират вниманието си, когато не са постоянно стимулирани от своите свръхвъзбуждащи играчки. Още по-лошо – очевидно е, че децата стават апатични, вяли и незаинтересовани от каквото и да било, когато не са „плъгнати“.

Нещата са още по-зле, отколкото мислим.

Сега вече знаем, че тези айпади и смартфони са вид дигитална дрога. Скорошни изследвания на мозъчната дейност показаха, че те поразяват фронталния кортекс, който отговаря за контрола над действията и над импулсите, по абсолютно същия начин, по който поразява и кокаинът. Технологиите възбуждат до такава степен, че покачват нивото на допамина – невротрансмитера, който ни кара да се чувстваме добре, и който е пряко отговорен за динамиката на пристрастяването – в същата степен като секса.

Този ефект на пристрастяване е причина д-р Петър Уиброу, директор на „Катедрата по неврология“ към UCLA да нарича екраните „електронен кокаин“, а китайските изследователи да ги наричат „дигитален хероин“.

Д-р Ендрю Доун, ръководител на „Института за изследване на пристрастяванията“ към Пентагона и Морската пехота, в който се изследва пристрастяването към видеоигри – нарича видеоигрите и екранните технологии „дигитална фармакия“ (от гръцки – „дрога“).

Мозъкът на вашето дете, играещо Майнкрафт, изглежда точно като на надрусан наркоман. Не се чудете защо ви е толкова трудно да го откъснете от екрана и да го ентусиазирате за нещо. Стотици клинични изследвания показват, че екраните засилват депресията, тревожността и агресията; могат да доведат дори до психотични състояния, при които играещият тотално губи връзка с реалността.

В клиничната си работа с над 1000 тинейджъри през последните 15 години съм открил, че старата аксиома „един грам профилактика е по-ценен от един тон лечение“ особено силно важи за пристрастяването към технологиите. Веднъж премината границата към истинското технологично пристрастяване, лечението на детето става много трудно. Наистина, по-лесно ми е било да лекувам наркомани на хероин и кокаин, отколкото изгубени в матрицата на видеоигрите или зависими от фейсбук.

Според официално изследване на Американската академия по педиатрия, децата между 8 и 10 години прекарват по 8 часа на ден с различни видове дигитални медии, а тинейджърите – са пред екраните по 11. Едно на всеки три деца се научава да борави със смартфон или таблет, преди да проговори. Учебникът „Пристрастяване към Интернет“ на д-р Кимбърли Йънг твърди, че 18 процента от потребителите на Интернет в САЩ в колежанска възраст страдат от технологично пристрастяване.

Ако човек веднъж е прекрачил границата на тоталното пристрастяване – към наркотици, дигитални устройства или нещо друго – преди да му се приложи каквато и да е терапия с шанс за излекуване, той трябва да се детоксикира. При технологиите това означава никакви компютри, смартфони и таблети. Пълната дигитална детоксикация елиминира дори телевизията. Необходимо е за време от четири до шест седмици. Това е минималният период, нужен на хипервъзбудената нервна система да се „рестартира“ сама. В нашето претъпкано с технологии общество, където екранът е буквално вездесъщ, това не е никак лесно. Човек може да се изолира от наркотици и алкохол, но дигиталните изкушения са навсякъде.

Как да предпазим децата си от пресичане на границата? Това не е лесно.

Ключът е да започнете да пазите своето 4, 5 или 8 годишно дете да залепва пред екрана. Това означава Лего вместо Майнкрафт, книги вместо айпад, природа и разходки вместо телевизия. Ако трябва, изисквайте от училището, където учи детето ви, да не му дават таблет или ноутбук, преди да навърши поне 10 години, а според някои дори 12.

Говорете открито с детето си и му обяснявайте защо ограничавате достъпа му до екрана. Вечеряйте заедно, без никакви електронни устройства на масата – също като Стив Джобс с децата си – вечеря, свободна от технологии. Не ставайте жертва на „синдрома на разсеяния родител“, както го нарича теорията на социологията, или както ние го наричаме „папагалското повторение“.

Когато разговарям със своите 9-годишни близнаци, честно им казвам защо не искам да имат таблети или да играят видео игри. Обяснявам им, че някои деца толкова много обичат да играят с устройствата си, че не могат да се спрат или да се контролират колко да играят. Помагам им да разберат, че ако залепнат за екраните с Майнкрафт като някои техни приятели, ще започнат да страдат други аспекти от живота им – вече може да не искат да играят бейзбол или да четат книги; ще спрат да се интересуват от различни научни и природни открития; ще се откъснат от приятелите си в реалния живот. Странно е, но те нямат нужда от много убеждаване, след като са видели с очите си промените, настъпили при някои техни приятели в резултат на прекомерно заседяване пред екраните.

Психолозите по развитие знаят, че здравословното развитие на едно дете включва социална интеграция, творчески игри, свързани с въображението и обвързвани с реалния свят и природа. За съжаление, всепоглъщащият свят на екраните задушава и блокира този процес.

Знаем, че децата са по-склонни към бягство чрез пристрастяване, ако се чувстват самотни, отчуждени, без цел и отегчени. Разрешението е да им помогнем да имат смислени преживявания в реалния живот, да създават живи връзки от плът и кръв. За ангажираното дете, заето с творчески дейности и свързано със своето семейство е по-малко вероятно да избяга в дигиталния свят на фантазиите. Все пак, едно дете може да разполага с най-добрата, най-любящата подкрепа, и пак да падне в капана на матрицата, да бъде завладяно от хипнотизиращия екран и да се поддаде на пристрастяващия му ефект. Един на десет души е предразположен към пристрастяване.

Моята пациентка Сюзън отне таблета на сина си, но неговото възстановяване беше тежка битка с много сблъсъци и провали.

Четири години по-късно, с много подкрепа и търпение Джон вече се справя доста по-добре. Научи се да използва компютъра по здравословен начин и придоби усет за мярка. Играе в бейзболния си отбор и има приятели в училище. Но майка му все още е нащрек и продължава да бъде позитивната и проактивна сила в неговата връзка с технологиите, тъй като, както при всяко пристрастяване, той отново може да се подхлъзне в момент на слабост. Осигуряване на достатъчно занимания на открито, никакъв компютър в стаята му и ежедневна семейна вечеря без технологии на масата – ето част от разрешението на проблема.

Източник: webstage.bg

logo pic new

stop

Истински истории

Важно за родители и учители

Нашите безплатни услуги

Партньори

Колонката на специалиста

Гласувайте срещу легализирането на марихуаната

Наръчник „Познаваме ли децата си?”

Новите психоактивни вещества

Лечебни и рехабилитационни програми

Новини

Галерия снимки

Видео галерия

Полезни връзки

Етичен кодекс

Стандарти на взаимоотношения и работа

Спешна аптечка за тялото и душата

pic7

bezpl telefon

da razviem

Посетители на сайта

1543168
Днес
Вчера
Тази седмица
Миналата седмица
Този месец
Миналият месец
Всички
518
7752
16307
1516126
45970
52579
1543168

Вашият IP адрес: 3.232.96.22
2021-01-24 18:10