Новини

stzagora

ПРЕВАНТИВНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО ЗАВИСИМОСТИ - СТАРА ЗАГОРА 

Стеатозата – „мастен черен дроб“, представлява ексцесивна акумулация на триглицериди и други мазнини в черния дроб. В миналото изключително подценявано състояние и считано за бенигнено, днес знаем, че оставена без намеса, във времето може да прогресира до стеатохепатит, фиброза и в крайна сметка цироза. Статистически, около 30% от пациентите със стеатоза прогресират в следващите няколко години, 30% остават стабилни и 30% се подобряват.

Чернодробната стеатоза може да бъде класифицирана под няколко форми: алкохолна стеатозна болест и неалкохолна стеатозна болест, които могат да прогресират до стеатохепатит (неалкохолен стеатохепатит, алкохолен хепатит) и цироза. Друга класификация на стеатозата е хистологичната – тя може да бъде микровезикуларна, макровезикуларна или смесена.

Етиологично, основен причинител на стеатозата е алкохолът. Дори ниски дози алкохол, приемани редовно (30 г концентрат/100 мл вино/200 мл бира) във времето могат да доведат до стеатоза и прилежащите ѝ усложнения. Нередовният прием на алкохол, но в големи количества (запой), особено в съчетание с недохранване, има същите последици.

Различно е влиянието на алкохола върху всеки. Ясно е, че около 10-30% от злоупотребяващите с алкохол във времето развиват алкохолна чернодробна болест. Характерно е размиването в понятието алкохолик. Според СЗО допустимото количество алкохол е две стандартни алкохолни напитки дневно за мъже и една за жени. Дори това количество обаче в един по-дълъг период може да доведе до алкохолна чернодробна болест. Ясно е, че женският пол е по-склонен към развитието на алкохолна чернодробна болест, както и, че с възрастта нараства чувствителността към алкохола, поради намаляване функцията на черния дроб.

Освен алкохолната чернодробна стеатозна болест обаче, има и неалкохолна стеатозна болест. Етиологичните причини за нея са разнообразни – диабет втори тип, наднормено тегло (около 80-90% от хората с наднормено тегло имат стеатоза), хипертензия, дислипидемия, или с други думи метаболитният синдром е предпоставка за стеатозна болест.

Невинаги това е закономерност обаче – продължителното гладуване или бързото отслабване също могат да доведат до стеатозна болест и стеатохепатит, както и продължителното парентерално хранене. Други чести причини за стеатозна болест са синдром на поликистозните яйчници, лекарствена токсичност (неопиоидни аналгетици – парацетамол най-вече, антибиотици, амиодарон и др.), билки и билкови чайове, бременност и др. Мъжкият пол по принцип също е рисков фактор за стеатоза. Около 30% от населението има чернодробна стеатоза.

Патофизиологично, сложен е механизмът на стеатозната болест – нарушено бета-окисление на мастни киселини в митохондриите на хепатоцитите, увеличен синтез на мастни киселини или увеличена доставка на мастни киселини към черния дроб, нарушено свързване или експорт на триглицериди с LDL и VLDL (липопротеини с ниска и много ниска плътност).

Диагнозата се поставя при абдоминална ехография – типичната картина е т.нар. „блестящ“ черен дроб. Чернодробната биопсия отдавна не е наложителна – съвременен метод в оценката на наличието на фиброза е т.нар. еластография (Fibroscan). С такива съвременни апарати разполага и нашата страна.

От чисто медицинска гледна точка обаче трябва да споменем, че алкохолната стеатоза хистологично, обикновено е центрилобуларна. Стеатозата обаче невинаги е самостоятелна изявена – трябва да се има предвид, че вирусните хепатити и много други чернодробни заболявания могат да се изявят със стеатоза. Затова е важно изключването на придружаващи вирусни хепатити.

По отношение на клиничната картина, обикновено стеатозната болест е безсимптомно заболяване и се установява като случайна находка. В редките случаи, когато има симптоми, те са изключително неспецифични – повечето пациенти съобщават за хронична умора и отпадналост, загуба на тегло, болка и/или тежест в дясното подребрие или епигастрално. Физикално може да се наблюдава болка в същите зони, както и хепато- и спленомегалия  - черният дроб е уголемен, твърд и гладък. По-значима клинична симптоматика – иктер, асцит, съдови звезди, гастро-езофагеално кървене и др. има при прогресиране на болестта към цироза.

Лабораторно, обикновено се наблюдава съвсем леко повишение в хепаталните трансаминази (ASAT и ALAT), може да има също и леко повишение на ГГТ и алкална фосфатаза.

Стеатозата е обратимо състояние – простата алкохолна стеатоза не е фатално състояние. При пълно въздържание от алкохол обикновено хистологична регресия и възстановяване настъпва за 2-4 седмици. Продължаването обаче приема на алкохол може да доведе до прогресия към стеатохепатит и цироза.

Реверсията на стеатозната болест става с промяна в начина на живот – пълна абстиненция от алкохол, редукция на телесното тегло с 3-5, до 10%, контрол на дислипидемията със статини, контрол на диабета или инсулиновата резистентност, намаляване приема на мазнини и рафинирани въглехидрати, редовна физическа активност, контрол над артериалната хипертония, контрол на синдрома на поликистозните яйчници до колкото е възможно и др.

Важно е пациентите с алкохолна чернодробна стеатоза и/или болест да получат подкрепата на семейството си, психологическа помощ, както и съдействието на роднините при лечението, тъй като този тип пациенти обикновено имат сходен психопрофил.

Източник: puls.bg

logo pic new

stop

Истински истории

Важно за родители и учители

Нашите безплатни услуги

Партньори

Колонката на специалиста

Гласувайте срещу легализирането на марихуаната

Наръчник „Познаваме ли децата си?”

Новите психоактивни вещества

Лечебни и рехабилитационни програми

Новини

Галерия снимки

Видео галерия

Полезни връзки

Етичен кодекс

Стандарти на взаимоотношения и работа

Спешна аптечка за тялото и душата

pic7

bezpl telefon

da razviem

Посетители на сайта

1395921
Днес
Вчера
Тази седмица
Миналата седмица
Този месец
Миналият месец
Всички
149
3479
6321
1372832
52780
47377
1395921

Вашият IP адрес: 3.237.254.197
2020-10-29 04:54