Данните на Националния център по обществено здраве и анализи за първото тримесечие на 2023 г. показват, че през болниците в страната са преминали общо 2608 души заради остри интоксикации (отравяне), свързани с употребата на наркотици и/или алкохол. В 155 случая става въпрос за деца до 15 г., като 9 от тях са били приети в болница заради употреба на наркотици, 117 – заради употреба на алкохол, а 29 – заради комбинирана употреба на алкохол и наркотици. В болница са били приети и 158 деца на възраст между 16 и 18 г.
От 15 до 20 години затвор грозят шофьорите, които убият човек и са дрогирани или с над 2 промила алкохол в кръвта. За каращите с по-малко промили остава сегашното положение. Освен затвора, е предвидена и конфискация на превозното средство. Същото наказание грози и водачите, които убият човек, докато шофират с повече от 50 км/ч над ограничението. Това са част от промените в Наказателния кодекс, който депутатите приеха на първо четене със 167 гласа "за" в пленарна зала днес.
Необходими са комплексни мерки и завишаване на санкциите спрямо лицата, които шофират след употребата на алкохол или под въздействието на наркотици. Toва заяви служебният вътрешен министър Иван Демерджиев по време на участието си в две парламентарни комисии - по вътрешна сигурност и обществен ред, както и правна комисия.
Той даде като пример Испания, на която отнело 10 и повече година да се справи с пътнотранспортния травматизъм и да слезе от черната класация на катастрофите.
Участието в различните видове хазартни игри е широко разпространено, както по света, така и у нас. Все пак първоначалната идея на хазарта е развлечение, а не търсенето на печалба и лесни пари. Проблемът обаче идва, когато човек прекрачи границата и започне да прави неконтролирани залагания, извън всякаква граница на социално-приемливата или за забавление активност. Именно с такова поведение се характеризира хазартна зависимост. В много от случаите хората, които страдат от такава зависимост, имат финансови, лични и професионални проблеми, обясни за Радио ВИДИН Светослав Кирилов- клиничен психолог и директор на на Асоциация за рехабилитация на зависими "Солидарност":
Той е свикнал да тича десетки километри във всякакви атмосферни условия. Сега обаче се оказа затворен за 15 дни в стъклена клетка пред погледите на случайни минувачи. Целта му беше да демонстрира рисковете от дигиталната зависимост. Красимир Георгиев е Човек на деня на Свободна Европа.
В продължение на 15 дни той всеки ден ставаше в 6:00 часа сутринта и тичаше по 18 км на ден. И това ставаше пред погледа на всички хора, които минават покрай Националния дворец на културата в София.
Ултрамаратонецът Красимир Георгиев доброволно се затвори в малка стъклена клетка само с пътека за бягане и легло в нея, за да демонстрира какви рискове крият дигиталната зависимост и изолацията. Той излезе от нея на 14 май и разказа, че този експеримент се е оказал изнеадващо тежък за него.
